Малка Богородица дарява с рожба и здраве

През септември има няколко големи християнски празника, които се празнуват от народа ни по самобитен начин, като сме ги съчетали във времето с църковния ритуал.
Това са:
1 септември    Симеоновден
5 септември    Захарий и Елисавета
8 септември    Рождество Богородично (Малка Богородица)
14 септември    Кръстовден
17 септември    Вяра, Надежда и Любов и майка им София

Тук ще разкажа за Рождество Богородично, или както българите наричат този празник Малка Богородица. За него каноничните евангелия мълчат.

Според преданието

Според преданието в Назарет живели Йоаким и Ана. Те водели праведен живот, но не могли да имат деца. Годините минавали, а старостта идвала. Йоаким принасял жертви в храма на Бог, за да го дари с дете, Ана всеки ден се молела за рожба, но нищо не помагало. Накрая Йоаким отишъл в пустинята и се отдал на 40-дневен пост с надеждата Господ да види саможертвата му и да го дари с наследник. През това време жена му се обливала в сълзи, защото съпругът є бил вече на преклонна възраст за този подвиг и той можело да му коства живота. Тогава тя обещала на Бог, че ако роди дете, ще му го отдаде като дар. В този миг ангел Господен се явил пред Ана и є казал:

- Твоите сълзи капнаха пред Бог и Той чу молитвите ти. Ти ще родиш дете, което ще бъде надежда за целия свят.

На 8 септември същата година Ана родила момиченце, което било отредено на Господ още преди да бъде заченато. Кръстили го Мария. Името според някои автори означава надежда, а според други – горчива вода или сълза, заради сълзите на Ана, с които тя измолила детето от Бог. Когато малката Мария навършила три годинки, родителите є я завели в храма в Йерусалим и я оставили там, за да служи на Господ, както обещали. След време Йоаким си отишъл от този свят, а Ана се преместила в малка къща близо до храма. Така до края на дните си била близо до дъщеря си.

В народните представи

Рождество Богородично, или Малка Богородица, е като календарно продължение на Голяма Богородица. Празникът е много почитан от бездетните жени. Те отправят молитви към светицата с надежда да заченат. Ето защо отрупват иконите на Богородица с цветя и дарове. Във всички части на страната се раздават курбани за здраве, а жените месят обреден хляб, наречен Богородичен. Парче от питата се дава на домашните животни, за да са здрави, друго парче наричат за къщата, за да я пази Богородица. Това парче хляб се съхранява чак до 26 декември, когато е празникът Събор на Света Богородица.

В различни храмове и манастири, които носят името „Рождество Богородично“, има свидетелства за случили се чудеса. За челопеченския манастир „Рождество Богородично“ разказват, че преди много години на празника, докато се молили миряните в храма, на прозореца се явил образът на Богородица в цял ръст. Забелязало я първо едно 9-годишно дете, след това я видели и останалите хора. След като ги благословила, светицата изчезнала. Всички жени, които били в църквата и се молели за рожба, заченали на следващата година, а болните миряни, молещи се за изцеление, се излекували.

За аязмото на кабиленския манастир „Рождество Богородично“ разказват, че е открито след съновидение, в което самата Богородица показала местоположението му. Първо тя се явила на праведен човек от село Кабиле и му посочила мястото на извора. Той го открил, почистил и започнал да го поддържа. Но хората от селото взели да му завиждат, затова човекът затрупал светия извор. Казват, че скоро след това ослепял. Богородица отново се явила на сън, този път на жена от Сливен и є заръчала да намери и почисти за народа аязмото. След неговото повторно откриване бил изграден и самият манастир, в който и до ден днешен се случват чудеса, свързани с изцеления от чудотворната вода. Хора от близо и далеч се събират там на храмовия празник „Рождество Богородично“, дават курбани и се молят за изцеление от бездетие или различни заболявания. Казват, че Богородица изпращала ангел, който да раздвижи водата в аязмото и така тя ставала лечебна.

В калоферския манастир „Рождество Богородично“ се пази чудотворна икона на Богородица. Според легендата тя се намирала в най-стария манастир, изграден близо до Калофер. След като той бил разрушен от турците, един монах успял да се спаси, носейки иконата „Рождество Богородично. Той я скрил в близката местност, наречена Белите брегове. След време там се настанил отшелник, комуто една вечер се присънила иконата. На следващия ден той я намерил. Не след дълго, докато сечал дърва наблизо, намерил и кесия с пари в един дънер. Той възприел това като знак да построи манастир. Избрал удобно място за целта, но иконата тутакси хвръкнала и кацнала отново на Белите брегове. Там обаче не било удобно за строеж и отшелникът започнал да моли иконата да се премести. Тогава тя отново хвръкнала, за да се установи на мястото, където сега е манастирът, а на Белите брегове бил издигнат голям кръст.

По време на Освободителната война манастирът бил подпален от турските орди, но през нощта един от оцелелите монаси надникнал в горящата църква и видял, че всичко било в пламъци освен чудотворната икона „Рождество Богородично“. Той влязъл вътре, взел иконата и я изнесъл, а огънят не му навредил. Монахът скрил иконата наблизо. След възстановяването на манастира през 1880 г. в храма била поставена спасената чудотворна икона. От тогава до сега тя извършва различни чудеса и много богомолци и посетители на манастира намират спасение от болестите си чрез нея.

В празнуването на Рождество Богородично българите са вплели много надежда за зачеване на рожба или оздравяване от болести. Затова има и толкова свещени и целебни места, както и чудотворни икони, свързани с празника.