Мата Хари (7 август 1876 г. - 15 октомври 1917 г.) e архетипът на съблазнителната жена шпионин. Истинските факти и градските легенди за живота й се преплитат през десетилетията и нейният образ остава в историята леко забулен от воалите на художествената измислица. Маргарета Гертруда Зеле е професионална танцьорка и жрица на любовта, която става шпионин на Франция по време на Първата световна война. Заподозряна, че е двоен агент, тя е екзекутирана през 1917 г. по обвинение в шпионаж в полза на Германия.
Маргарита пристига за първи път в Париж през 1905 г. и става известна като изпълнителка на екзотични танци, вдъхновени от Азия. Скоро тя започнала да обикаля с представлението си из цяла Европа. Сценичния си образ гради върху историята, че е родена в свещен индийски храм и е била обучавана в тайнството на древните танци от жрица, която й дала името Мата Хари, което на малайски означава „око на деня“.
Тя придобива повърхностните си познания за индийските и явански танци в Малайзия, където живее няколко години с бившия си съпруг. Той е шотландец в холандската колониална армия.
Независимо, че образът на Мата Хари е доста далеч от реалната биография на танцьорката, тя пълни танцови зали и оперни театри от Русия до Франция. Най-вече защото шоуто й се състояло предимно от бавно еротично събличане с примамливи движения на тялото и магична музика. Но никога не сваляла сутиена си, защото имала комплекс, че бюстът й е малък. В повечето случаи това не било точно стриптийз. Мата Хари била облечена с тънко трико с телесен цвят, което създавало впечатлението, че е гола.
Тъй като повечето европейци по това време не са знаели как стоят нещата в холандските територии на Източна Индии, публиката е очарована от Мата Хари и я боготвори.
Един очевидно запленен от танцьорката френски журналист пише в парижки вестник за Мата Хари: „Тя е толкова по котешки фина, изключително женствена, величествено трагична, хилядите извивки и движения на тялото й трептят в хиляди ритми“.
Негов виенски колега пък пише, че тя е „слаба и висока с гъвкавата грация на диво животно и със синьо-черна коса“ и че лицето й „прави странно впечатление за отчужденост“.
Помпозната кариерата на Мата Хари започва да утихва след 1912 г. На 13 март 1915 г. тя участва в шоу, което ще стане последното в кариерата й. Според биографите й тя твърде късно започва да учи танци, за да изработи дисциплината и издръжливостта, необходими за дълга кариера. Започва да качва килограми.
Без да е особено красива, нито пък достатъчно талантлива, тя се превръща в успешна куртизанка. Имала връзки с високопоставени военни офицери, политици и други влиятелни личности в много страни. След избухването на Първата световна война нейният списък с любовници e попълнен с още мъже с много звезди на пагоните.
През февруари 1917 г. френските власти я арестуват за шпионаж и я затварят в затвора „Сен Лазар“ в Париж. Във военен процес, проведен през юли, тя е обвинена в разкриване на подробности за новото оръжие на съюзниците – танка. Осъдена е на смърт. На 15 октомври отказва превръзка на очите и е застреляна във Винсен. Твърди се, че е изпратила въздушна целувка на войничетата, преди да им бъде дадена команда „огън".
Има някои доказателства, че Мата Хари е действала като немски шпионин и за известно време като двоен агент за французите, но според повечето от биографите й германците я смятали за неуспешен агент. Разговорите в леглото не били много ползотворни и не носели ценна разузнавателна информация.
Военният процес срещу танцьорката е бил изпълнен с пристрастия и косвени доказателства. Някои историци смятат, че френските власти са я представили като „най-великата жена шпионин на века“, за да отвлекат вниманието от огромните загуби, които френската армия е понасяла на Западния фронт.
Мата Хари често е изобразявана като фатална жена, опасна съблазнителка, която използва сексуалността си, за да манипулира мъжете без усилие. Но по думите на американските историци Норман Полмър и Томас Алън, тя е била „наивна и лесно поддаваща се на измама“, жертва на мъжете, а не насилник. Единствените й истински престъпления може би са били сложно скроената сценична заблуда и слабостта към мъжете в униформа.
