Eрик Бърн, 1969 г. Снимка: bg.wikipedia.org
Известният американски психолог Ерик Бърн е роден на 10 май 1910 г. (Почива на 15 юли, 1970). През 1958 г. той издава книгата „Транзакционен анализ: Нов и ефективен метод на груповата терапия“, където представя своя нов подход в психотерапията. Но по-известна е книгата, която всеки психолог, парапсихолог и просто изследовател на човешките взаимоотношения има на нощното си шкафче – „Игрите, които хората играят". Нека си припомним четирите базисни поведенчески характеристики в интересна ситуация, предложена от Бърн...
Осъзнаването изисква да се живее тук и сега, а не другаде, в миналото или бъдещето. Добра картина на възможностите на живота в Америка е припряното шофиране сутрин при пътуване за работа. Основният въпрос е:
„Къде е мисълта, когато тялото е тук?“
„Къде е мисълта, когато тялото е тук?“
Възможни са четири често срещани случая:
1. Мъжът, чиято главна грижа е да стигне навреме на работа, е най-далеч. Телом той е зад волана на колата си, духом е на вратата на офиса си и подробностите около себе си забелязва дотолкова, доколкото забавят мига, в който тялото ще настигне душата му. Това е Мижитурката, чиято основна тревога е какво ще каже шефът. Ако вижда, че закъснява, ще се постарае да се появи задъхан. Послушното Дете е поело юздите, а неговата игра е „знаеш ли колко се старах”. Докато шофира, той почти няма самостоятелност и като човек всъщност е по-скоро мъртъв, отколкото жив. Вероятно това е най-благоприятното условие, за да се развие хипертония или коронарна болест.
2. Нацупеният (Махнаджията), от друга страна, не се интересува толкова дали ще отиде навреме на работа, колкото да намери извинения, че е закъснял. Злополуките, неблагоприятните светофарни светлини, лошото шофиране или тъпотата на другите пасват на целта му и тайно се приветстват като принос към играта „виж какво ме карат да правя”, която разиграва непокорното Дете или добродетелният Родител в него. Той също забелязва подробностите около себе си дотолкова, доколкото служат на играта му. Той е само наполовина жив. Телом е в колата си, но духом събира дефекти и несправедливости.
3. По-рядко се среща „роденият шофьор“, за когото управлението на леката кола е приятна наука и изкуство. Докато умело и бързо се придвижва сред другите превозни средства, той се слива с колата си. И той забелязва подробностите около себе си дотолкова, доколкото има възможност да прояви майсторството си, което само по себе си е награда. Той осъзнава и себе си, и машината, която владее толкова добре. От тази гледна точка той е жив... Формално погледнато, такова шофиране е развлечение за Възрастен, от което удоволствие може да извлече и Детето, и Родителят.
4. Четвъртият случай е свързан с човека, който осъзнава и не бърза, защото живее в настоящето и с подробностите, които го заобикалят: небето, дърветата и усещането за движение. Да бърза, означава да пренебрегва това, което го заобикаля, и да мисли само за нещо, което е надолу по пътя и още не се вижда, да мисли за препятствията или за себе си.
Китаец се запътил към метрото, а белокожият му спътник предложил да вземат експреса, за да спестят двадесет минути. Така и направили. Когато слезли на Сентръл Парк, китаецът седнал на една пейка и обяснил на изненадания си приятел: „Щом спечелихме двадесет минути, можем да поседим двадесет минути и да се полюбуваме на гледката.“ Той осъзнава че е жив, защото знае как се чувства, къде се намира и кога. Знае, че след смъртта му дърветата пак ще са там, но него няма да го има, за да ги гледа, и затова иска да ги вижда сега с максимална яснота...
