Изкуство10 август 2021

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Анди Уорхол: Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар.

Снимки: Wikimedia.org

Анди Уорхол (6 август 1928 - 22 февруари 1987) е американски художник, водещ представител на течението поп арт. След успешна кариера като илюстратор на реклами, той става световноизвестен със своята работа като художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател. Той рисува, снима и прави инсталации от монети, доларови банкноти, храна, супа в консерва, женски обувки, необичайни колажи на известни личности от изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности.

Бижутата не правят човек по-красив, но го карат да се чувства по-красив.
Понякога нещо изглежда красиво просто защото е малко по-различно от околните обекти.
Не виждам нищо ненормално в самотата. На мен ми е добре сам. Хората силно преувеличават значението на любовта си. Тя не винаги е толкова важна. Същото се отнася и за живота - неговото значение хората също преувеличават.
Твърдо знам, че ще дойде моментът, в който ще погледна в огледалато и няма да видя нищо.
Хорските проблеми възникват най-вече заради фантазията. Ако нямахте фантазия - нямаше да имате проблеми, защото щяхте да приемате живота такъв, какъвто е. Но тогава пък нямаше да знаете какво е романтична влюбеност, защото романтичната влюбеност - това е да намериш въплъщение на мечтата си.
Най-високата цена, която трябва да платите за любовта, е постоянното присъствие на някой до вас, но да бъдеш сам е много по-добре...
Разбрах, че като мълчиш, можеш да спечелиш повече сила.
Има такива незабравими моменти, когато си на плажа и пясъкът изглежда страхотно, водата го размива и изравнява, а дърветата и тревата изглеждат невероятно. Мисля, че да притежаваш земя и да не я унищожиш е най-доброто изкуство, което някой би могъл да твори.
Понякога хората позволяват на един проблем да ги прави нещастни с години, когато могат просто да кажат: „И какво от това?“ Това е една от любимите ми фрази.
Идеята не е да живеем вечно, а да създадем нещо, което да живее вечно.
Големите са тези, които могат да бъдат наблюдавани безкрайно, дори ако това е само едно движение на зениците им.
Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар. Човек може да върши всичко или от леглото, или направо в леглото да яде, да спи, да мисли, да прави гимнастика, да пуши, а банята и телефонът трябва да му бъдат съвсем под ръка. Така или иначе, всичко изглежда някак по-ефектно, когато го правиш в леглото. Дори беленето на картофи.
Би трябвало да има супермаркети, които да продават разни неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; докато този процес не постигне пълно равновесие, ще съществуват повече отпадъци, отколкото е редно. Тогава всички ще имат нещо за продаване, тъй че всички ще разполагат с пари ще продават, ще печелят.
Страхувам се да бъда щастлив, защото не трае вечно.

Не се страхувам да умра, просто не искам да бъда там, когато това се случи.
Ще се изненадате да разберете колко хора искат да закачат снимка на електрически стол на стената в спалнята си. Особено ако цветът на фона съвпада с тапета.
Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Това, че хората са изхвърлили нещо, изобщо не означава, че то вече не може да се използва, че е боклук.
Или само веднъж, или всеки ден. Ако направите нещо веднъж - това е невероятно. Когато правите нещо ежедневно -това също е невероятно. Но когато правите нещо два пъти или почти всеки ден, това вече не е толкова страхотно.
Всеки ще има своите 15 минути слава.