изображение: iStock
Ето кои са знаците:
- Когато са разпитвани, лъжците обикновено говорят колкото се може по-малко.
- Макар и да не казват много, те спонтанно се оправдават, без да са предизвикани.
- Обикновено повтарят въпросите, преди да им отговорят, най-вероятно за да спечелят време.
- Опитват се да наблюдават внимателно събеседника си, за да „прочетат" какво си мисли и дали им вярва.
- Често първоначално забавят речта си, за да измислят историята, а след като са я измислили, я изстрелват набързо. Честните хора не се притесняват да говорят бавно, нито биха сменили рязко начина си на говорене.
- По-често хората, които лъжат, използват непълни изречения.
- Когато им е зададен труден въпрос, искрените поглеждат настрани, за да се концентрират, докато неискрените не го правят, или само за кратко.
- При предизвикателни въпроси честните си признават, че не лъжат и обясняват детайлите още по-добре, докато лъжците не стават по-конкретни.
Някои от техниките, на които професор Гайзелман учи детективите за успешни разпити, са:
- Да накарат разпитваните да разкажат историята си отзад напред и с възможно най-много детайли.
- Да задават отворени и общи въпроси в началото, а чак по-нататък да задълбават в детайли.
- Да не прекъсват, а да слушат тихо и да окуражават човека да говори.
За разлика от детективите, средностатистическият студент разпознава лъжата едва в 53% от случаите. Според професора хората могат да се научат да я разкриват по-добре, ако се обучават. Бързото и неточно обучение обаче, може още повече да обърка представите ни, тъй като води до прекалено анализиране.
Източник
