снимка: iStock
През 2019 и 2020 г. Татяна Бортолато, докторант в Института за еволюционна антропология „Макс Планк” в Германия, проследява и записва 46 възрастни шимпанзета в национален парк „Тай” в Кот д’Ивоар. Заедно със свои колеги от Франция и Швейцария се заемат да разберат тяхната структура.
Поначало биолозите са наясно, че шимпанзетата съставят своите повиквания от набор от отделни звуци, все едно са букви: грухтене, викове, лай, писъци и рев. Те могат или да издадат един звук, или да „изпъхтят“ поредица, като вдишват на всеки такт.
За да открие дали приматите съчетават нарочни изрази, екипът от лингвисти трябвало да установи дали определени поредици се появяват по-често. Оказва се, че шимпанзетата проявяват предпочитание към няколко съчетания: крясък-пъхтене-грухтене, крясък-пъхтене-крясък и пъхтене-крясък-пъхтене-писък
Изследователите допускат, че подредбата на поредиците има значение. Някои звуци преобладават в началото на изразите, докато други винаги са поставяни в края. Става ясно, че шимпанзетата имат набор от звуци, с който да изразят нещо смислено. И че разполагат с приблизително 400 повика в речника си.
Засега излиза, че шимпанзетата имат най-изменящото се произношение от всички проучвани животни. Няколко други примати, като лемурите индри в Мадагаскар, съчетават тонове в двустишия и тристишия. А скалният даман – дребен, плъхоподобен роднина на слона – може да се заиграва с подредбата на звуците в повика си. Но само шимпанзетата и хората са способни да увеличават речниковия си запас и едновременно с това да го пренареждат.
Следващата стъпка към разкриването дали шимпанзетата разполагат с „език“ е да се установи дали подреждат изрази в т.нар. „йерархични структури“. Разгадаването на дори един повик на друг вид обаче е процес, който отнема много време. А ако животните наистина говорят с изречения, то ние просто не съумяваме да ги доловим.
