Снимки: wikimedia.org
Спорен музеен експонат вероятно ще бъде махнат от експозицията на музея Hunterian, в Кралския колеж на хирурзите в Лондон. Става дума за скелета на Чарлз Бърн, който е бил висок над 2,3 метра и историята го помни като „ирландския гигант“. Музеят на хирурзите е затворен за ремонт от 2017 г., но споровете за експоната текат отдавна.
Чарлз Бърн е роден в Литълбридж в северната част на Ирландия през 1761 г. Той е имал това, което сега медицината нарича гигантизъм, което е форма на акромегалия. Появява се в детството.
Акромегалията се причинява от прекомерно производство на растежен хормон в тялото. Децата, засегнати от това състояние, стават необичайно високи – Бърн достига 2,31 метра (7 фута 7 инча).
Акромегалията и гигантизмът най-често се причиняват от доброкачествен тумор на хипофизната жлеза в основата на мозъка, наречен аденом на хипофизата. Аденомът на хипофизата на Бърн остава недиагностициран през целия му живот и изследователите установяват през 2011 г. , че е причинен от мутация в гена за протеин, взаимодействащ с арил въглеводород.
Бърн живее само 22 години. Популярността му заради неговата необикновеност е голяма. За негово щастие цирковете, събиращи публика и печелещи от „изроди", все още не са популярни в Европа. Техният бум във Великобритания е през XIX век.
Според летописци Бърн се е страхувал какво ще се случи с останките му след смъртта му. „Казаха се, че за да предотврати изземването на тялото му от анатомите, той е искал да бъде погребан в морето“ - се казва в изявление на Кралския колеж на британските хирурзи. Но малко след смъртта на гиганта, анатомът и хирург Джон Хънтър платил за тялото на покойния Бърн и три години по-късно изложил скелета му в неговия едноименен музей.
„Джон Хънтър (1728-1793) и други анатоми и хирурзи от 18-и и 19-и век придобиха много екземпляри по начини, които днес не бихме сметнали за етични и които с право подлежат на преглед и обсъждане“ - се казва още в изявлението.
Въпреки че изследването на останките на Бърн след смъртта му е с важен принос за науката – включително много ранни изследвания на връзката на туморите на хипофизата с акромегалията, вече няма оправдание за задържането на скелета.
