Книгите за езика на тялото грешат

Четенето на езика на тялото може да бъде полезно умение за разбиране на това как се чувства някой или какви може да са мислите му. Но е важно да запомните, че това не е точна наука и може да има културни или индивидуални вариации в начина, по който хората се изразяват чрез езика на тялото. Например зрителният контакт в Япония може да се счита за акт на агресия или грубост. Наистина не можете да се доверите на всичко, което прочетете в ръководствата за езика на тялото.

Например в книга, публикувана през 1970 г., авторът Рей Бърдуистел твърди, че хората имат 20 000 различни изражения на лицето. Но в „Окончателната книга за езика на тялото“, публикувана през 2004 г. от Алън и Барбара Пийз, този брой внезапно се увеличава до 250 000. По-нови научни изследвания показват, че реалният брой изражения на лицето всъщност е по-близо до 21.

Има книги за езика на тялото, които обещават успех в заседателната зала, спалнята, баровете и ресторантите. Те обещават успех в работата и у дома заедно с това как да четете безмълвните „разкази“ на вашите приятели и съседи. Тези популярни книги имат две основни цели (освен печеленето на пари) – те обясняват как да разчитате „експертно“ езика на тялото, но също и как да го фалшифицирате за максимален ефект.

„Окончателната книга за езика на тялото“, например, ни казва, че символичното подчертаване на чатала (разтворени крака с ханш издаден напред и ръка на колана) се използва от „мачовците и яките момчета". Това е мощен сексуален сигнал, казват авторите и твърдят, че работи. Те пишат: „Този ​​жест казва на другите: „Аз съм мъжествен – мога да доминирам“, поради което е обичаен за дебнещите мъже.“

Милиони хора купуват тези книги и се опитват да пресъздадат мачовската позиция, за да изглеждат яко. Седналата поза за сексуална нападателност е „катапулт“ – тялото е изпружено назад, краката са изпънати напред, ръцете са или на бедрата или с преплетени пръсти зад главата. Лактите са „заплашително изпъкнали“. Според авторите на умните книги, това е почти изключително мъжки жест, „използван за сплашване на другите“.

Трудно е да не забележите, че подобно тълкование е доста комично и тези „тайни“ значения са широко разпространени в бестселърите за „лошите момчета“. Тази категоричност е доста нелепа по своята същност. Тези книги са пълни със статични изображения на езика на тялото на ефективните „комуникатори“ - и това е един основен проблем, защото езикът на тялото е динамичен: тялото е в движение. Не можете да стоите в позата на мачо цял ден.

Но това не означава, че езикът на тялото не е важен. Значението му е огромно, въпреки че не е 12 пъти по-мощен от вербалната комуникация - както някои твърдят.

В моята книга „Преосмисляне на езика на тялото“ твърдя, че за да разчетете правилно езика на тялото, трябва да знаете къде да търсите. Може да няма 20 000 различни изражения на лицето, но по него все пак се разчитат много скрити емоционални състояния. Това е така докато човекът не започне да се опитва да контролира мимиките си, например като прикрива емоциите си с усмивка.

Как можете да различите фалшива усмивка от истинска усмивка? Истинската включва мускулите около очите и бавно изчезва от лицето. Фалшивата маскираща усмивка изчезва от лицето внезапно, както показа американският психолог Пол Екман в своите пионерски експерименти, свързващи емоциите и изражението на лицето. Така че за да декодирате по-точно изражението на лицето, трябва да се съсредоточите върху това, което се случва, когато фалшивата усмивка изчезне. Много за кратко е, но може да бъде много показателно.

Друг проблем със статичната природа на тези книги за езика на тялото е, че речта и езикът на тялото са тясно свързани, както твърди американският психолог и експерт по психолингвистика (психологията на езика), Дейвид Макнийл в своята книга от 2000 г. „Език и жестове“.

Когато говорят, хората често правят спонтанни и несъзнателни движения с ръцете си, които илюстрират съдържанието на това, което казват. Няма речник за тези движения, но те се генерират заедно със самата реч. Моето собствено изследване показа, че значенията се изразяват в тези движения - и когато хората не могат да видят конкретните жестове, те пропускат важна информация.

Понякога жестикулацията и речта не съвпадат. Говорещият може да каже „моят партньор и аз сме много близки“, но ръцете му показват значително раздалечаване, а не близост. Друг човек казва „Имам много високи амбиции“, но ръката му не описва това, което бихте очаквали, ако човек наистина се чувства така. Много по-лесно е да излъжете ефективно в речта, отколкото в придружаващия жест, защото тези движения имат сложни моменти, свързани със самата реч. Движението на ръката започва точно преди изказаното и след това смисловата част от жеста съвпада точно със съответната дума. Трудно е да се разбере този синхрон или асинхрон, ако човекът отсреща лъже. Отново всичко е в движението и времето — и в тясната и несъзнателна връзка между речта и езика на тялото.