Любопитно21 март 2024

Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година

България се качва на 81-о място от 143 държави във веселата класация

снимка: iStock

Годишният доклад за световното щастие (WHR)отново класира Финландия и други скандинавски страни за най-щастливите нации на Земята. Коста Рика и Кувейт влязоха в топ 20 на мястото на САЩ и Германия. Афганистан, измъчван от хуманитарна катастрофа, откакто талибаните си възвърнаха контрола през 2020 г., остава на последно място. Докладът за световното щастие се изготвя всяка година от експерти на Gallup, Центъра за изследване на благосъстоянието в Оксфорд, Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН и редакционния съвет на WHR.

В „Както ви харесва“ Шекспир говори за седемте основни възрастови етапа на човешкия живот. По-късните етапи са представени като дълбоко депресиращи. Но изследванията на щастието показват по-нюансирана картина, пишат авторите на доклада.

Едно време на Запад битуваше мнение, че младите са най-щастливи и че щастието след това намалява до средна възраст, а после отново се въздига. Но анализите сочат, че след 2006-2010-а, щастието сред младите (на възраст 15-24 години) е намаляло рязко в Северна Америка и те вече са по-нещастни от възрастните. Щастието сред младежта изчезва и в Западна Европа, макар и не толкова рязко.

По-щастливи от преди казват че са хората от бившия Съветски съюз и Източна Азия. А в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка щастието е намаляло във всички възрастови категории.

Нарастването на оптимизма сред по-възрастните поколения вероятно се дължи на факта, че финансовото и материалното им положение са по-добри. Ясно е, че доброто благосъстояние е реална защита срещу бъдеща деменция, се казва в доклада на WHR. Освен това има значителни екологични и поведенчески стратегии, които подобряват живота на хората, живеещи с деменция.

Първите 10 държави в класацията остават почти същите като отпреди пандемията от COVID. Финландия все още е начело, като Дания вече е много близо, а всичките пет скандинавски страни са в топ 10. Но в следващите 10 има промени. Нагоре в стълбицата се изкачват някои от страните в преход от Източна Европа – особено Чехия, Литва и Словения. А САЩ и Германия са отишли на 23 и 24 позиция. Според DW Сърбия, България и Латвия отчитат най-голям ръст на щастието.

Като цяло може да се каже, че родените преди 1965 г. дават оценка на живота с около една четвърт точка по-висока от тези, родени след 1980 г. По-нещастни от преди са всички възрастови категории в Южна Азия, Северна Америка, Близкия изток и Северна Африка.

В Централна и Източна Европа младите сега са толкова щастливи, колкото и в Западна Европа, а сред възрастните - намалява разликата в преценката за благосъстояние между Изтока и Запада.

Другата добра новина от анкетите е, че хората от всички възрасти в световен мащаб са по-склонни от преди да помагат и да са полезни на своите съграждани в нужда. Изследователите свързват това повишение на алтруизма с тежките години на пандемията. Увеличението на доброжелателността е голямо за всички поколения, но особено за тези, родени след 1980 г., които са дори по-склонни от по-ранните поколения да помагат на други в нужда.

Проучването приканва хората в 143 страни и територии да оценят живота си по скала от нула до 10, като вземат предвид фактори като БВП на глава от населението, социална подкрепа, продължителност на живота в добро здраве, свобода, щедрост и корупция, пише DW. Издаването на поредния доклад съвпадна с Международния ден на щастието - 20 март.

„Днес младите хора, особено в Северна Америка, преживяват криза на средната възраст“, каза професорът по икономика в Оксфордския университет и редактор на доклади Ян-Еманюел Де Неве.

Той свързва нарастващото усещане за нещастие сред западната младеж с редица фактори, включително негативните аспекти на социалните медии, повишената поляризация по социални въпроси и икономическото неравенство, което затруднява младите хора да си позволят собствен дом, за разлика от минали десетилетия.

Според Дженифър Де Паола, изследовател от университета в Хелзинки, тясната връзка с природата и здравословният баланс между професионалния и личния живот са разковничето хората във Финландия да се чувстват най-щастливи. „Финландското общество е проникнато от чувство на доверие, свобода и високо ниво на автономия“, каза тя, цитирана от DW. И добавя, че силното социално общество, доверието в държавните органи, ниските нива на корупция и безплатното здравеопазване и образование също са ключови. Тя е убедена, че финландците имат „по-постижимо разбиране за това какво е успешен живот“ в сравнение с жителите на САЩ, където успехът често се приравнява с финансова печалба.