Худ. Микеланджело, обществено достояние, Wikimedia Commons
Бивш физик от Харвард твърди, че е „локализирал Бог“ във Вселената. Но за съжаление покоите на Всевишния са доста далеч – на 439 милиарда трилиона километра от Земята. Това съобщава IFLScience, преразказвайки една необичайна и провокативна идея, споделена в няколко социални медии и обсъждана онлайн от различни потребители.
Д-р Майкъл Гийен твърди, че е анализирал нещо във Вселената, което според него може да бъде разпознато като „Бог“ със специфично физическо местоположение. Гийен смесва пасажи за Бог, открити в християнската Библия, с физическа концепция, известна като „космически хоризонт“, за да обоснове аргументите си.
Гийен се опира на Библията, според чиито текстове, раят е недостъпен за хората, докато са живи и е обитаван от безсмъртни, нематериални същества. Той свързва това, макар и с доста мъгляво обяснение, с космическия хоризонт и символическия край на времето и пространството в дълбокия Космос, образно казано – краят на материалния свят и началото на ирационалния.
„Най-добрите ни астрономически наблюдения – и теориите на Айнщайн за специалната и общата теория на относителността – показват, че времето спира на космическия хоризонт. На това специално разстояние, чак „горе“ там в дълбокото пространство, няма минало, настояще или бъдеще. Има само безвремие“, пише той. „За разлика от времето обаче, пространството съществува в космическия хоризонт и отвъд него. Което означава, че скритата вселена отвъд космическия хоризонт е обитаема, макар и само от светлина и светлоподобни същества.“
Макар че това може да звучи поетично, учените не виждат космическия хоризонт по този начин. Академичната мисъл не смята, че времето е замръзнало на космическия хоризонт; всъщност, в съвременните модели на Вселената, това е доста безсмислено твърдение.
Можем да виждаме само светлина, която е достигнала до нашата гледна точка, което означава, че има ограничение за това колко от Вселената можем да видим – известна като наблюдаема Вселена – тъй като светлината все още не е стигнала до нас, обяснява IFLScience. Това че не знаем какво има нататък, не означава, че няма нищо както са смятали древните. Няма логика да очакваме Бог да е там, отвъд където не знаем какво е.
Ако Вселената беше статична – или не се променяше по размер – единственото нещо, което би ни пречело да виждаме тези далечни обекти (както и ефектът на Доплер), би било времето, необходимо на светлината да стигне до нас. В статична Вселена, с течение на времето, бихме откривали все повече и повече светлина от далечни обекти и нашият Хъбълов хоризонт – количеството Вселена, което можем да наблюдаваме – би се увеличавал. В някакъв момент в далечното бъдеще останалата част от Вселената би станала наблюдаема за нас.
Хипотезата на Гийен е абсурдна и недоказуема, пише IFLScience. Досега учените не разполагат с методи или данни, които да локализират „Бог“ или каквото и да е метафизично същество в истинското пространство, камо ли с точни астрономически координати. Подобни концепции често циркулират в онлайн групи и социални мрежи, където потребители разпространяват сензационни заглавия, които целят по-скоро привличане на внимание и коментари, отколкото представяне на реални научни открития, уточняват от изданието.
