***
Темата е търпението, което често сме призвани да приложим в живота си. За Църквата търпението е велика добродетел и Христос ни увещава към търпение[...] Търпението е забравена добродетел в наши дни, защото нашата епоха иска всичко да става бързо и автоматично[...]
Не бързай да избягаш от проблема, от болката, не се бой да срещнеш скръбта, не трепери, когато имаш дисфорично чувство (т.е. безпокойство, стрес, дисфория е антоним на „еуфория“ – бел. ред.), не го крий под килимчето, не се прави, че не съществува проблем – в брака, във връзката, на работа, в себе си, не искай да се криеш. Изчакай, седни, виж, помисли, помоли се, за да видиш какво е това, защо страстта настоява, защо грехът настоява, защо Бог не отнема от теб това изкушение, какво иска да научиш, къде иска да те отведе, на какво иска да те поучи[...] Не бързай, ти казва, седни да го опознаеш, да видиш кой е, да ти се представи.
***
В онзи труден момент, в който страдаш, идва изкушението на мястото на истинския Бог да поставиш нещо лъжливо – повечето хора защо вършим големите грехове? Не ги вършим за удоволствие, а защото сме наскърбени, страдащи и разочаровани в скръбта ни. Големи грехове стават, защото имаш нужда да излезеш от скръбта и за да запълниш празнотата, която чувстваш, отиваш и вършиш един грях, защото лъжливо си въобразяваш, че вършейки това, ще се разсееш, ще се успокоиш, ще смениш атмосферата и не знам какво още и така на мястото на Бога отиваш и поставяш един лъжлив бог – властта, парите, красотата, пансексуализма, силата – защото не издържаш тази жива връзка с Бога.
***
[...] трябва да отведеш проблема при Христос и да Му кажеш: „Вземи, Христе мой, проблема ми, помогни ми, укрепи ме, открий ми път, дай ми изход, дай ми да отдъхна, да издържа, дръж ме да не ме загубиш“, както казваше и старецът Йоил: „Дръж ме, защото ме губиш, Христе“. Ако отведеш проблема си при Христос, тоест при кръста, което означава, че възлагам проблема си на Христос – тогава не си сам, нито си само с твоите сили и възможности, тогава твоите душевни, духовни, телесни, интелектуални сили се преобразяват.
***
Чудото и благодатта идват, когато не ги очакваш. Това означава твоето его да се дръпне от сцената. Христос Янарас казваше нещо много хубаво, когато ходил на Света Гора в края на 70-те и началото на 80-те и срещнал стареца Паисий, светецът му казал: „Когато човекът бъде смачкан от тежко изпитание, болест, смърт, душевни проблеми, които са тежки неща, дори да не е съзнателно в Църквата, тогава Божията благодат е длъжна да го задържи, подкрепи и вдигне“, защото човекът се е смирил и смирението разкрива Божията благодат в човека.
Затова старецът Тихон, светият руски велик и духовен отец на свети Паисий, казва: „Бог благославя всяка сутрин всички хора, но ако види смирен човек, го благославя с двете ръце“.
Но смирен не означава човек, който психологически и сантиментално наблюдава себе си, това може да е скрит егоизъм. Смирението означава да осъзнаваш твоите екзистенциални граници, да осъзнаваш, че си човек – „човек съм, не мога да направя всичко съвършено, приемам това, имам граници, признавам, не се правя на бог, нито на спасител, човек съм и приемам и признавам това“. И тогава Бог идва да направи това, което ти не издържаш, но когато Му позволиш да дойде в живота ти.
***
Също така търпението трябва да има четири основни елемента. Първо, да приемаме вътрешната и външната реалност, което означава, че трябва да се научим да не бързаме, да знаем, че животът на човека има етапи и стадии, не винаги е едно и също. В даден момент може да минем през някаква скръб. Чакай, не се смущавай, не се подлудявай, не се разочаровай, посрещни го, както казваше старецът Емилиян (Симонопетритски):
„Кажи: „Добре дошла, скръб!“. Кажи го, не искай да изчезне на всяка цена. Колкото повече се опитваш да я прогониш, толкова повече ще те обзема. Докато ако кажеш: „Добре, това е етап от живота ми, трябва да проявя търпение, да чакам, да каже това, което иска, което иска и мога да чуя“. И ще си тръгне.
***
За да имаш един проблем, който постоянно се появява, означава, че дори не си осъзнал същността му и затова той ти се представя, за да можеш да намериш причината и да го разрешиш. Откъде произлиза? От егоизма ти? От теб? От някоя страст? Какво точно крие зад себе си? И ако четете св. Варсануфий, ще видите, че той води диалози с монасите и казва да видим коя е причината, кой е източникът на злото, откъде идва? Аз ли го създадох, от завист на дявола ли е, от гените ми ли е, от предците ми ли е, и съответно да подходя към него. Следователно опознавам проблема ми и не се крия.
***
Желанието на човека е хаотично. Ако не разбереш това и всеки път, когато една жена ти дотегне, се разделяш с нея и отиваш и намираш друга – или мъж съответно – и ако все нещо ти е виновно, никога няма да намериш покой. Трябва в даден момент да кажеш „слава Богу!“ за това, което имаш, да го опознаеш, да го откриеш. Опознал ли си човека, който е до теб? Сигурен ли си, че познаваш добре жена си, мъжа си? Знаеш ли действително кое е детето ти?
Из беседата на отец Харалампос Пападопулос „Хора, които не прощават, се разболяват“ , преводач Константин Константинов