изображение: iStock
Изследователи, сред които и българката Мариета Пехливанова, оспорват заключенията в научния проект „НЕПТУН“. Според авторите му преживяванията, близки до смъртта (Near-Death Experiences – NDE), са резултат единствено от физиологични и психологични реакции на организма в критична ситуация.
Моделът NEPTUNE (Neurophysiological Evolutionary Psychological Theory Understanding Near-death Experience), публикуван от международен екип, се стреми да обедини всички досегашни хипотези в единна рамка. Авторите на проекта твърдят, че при внезапен срив на кръвоснабдяването и недостига на кислород в мозъка се задейства „каскада“ от процеси. Сред тях са промяна в газовия баланс, активиране на теменната и тилната кора, масивно отделяне на невротрансмитери като серотонин, допамин и ендорфини. Тези механизми могат да обяснят усещанията за „излизане от тялото“, ярката светлина, чувството за мир и „свръхреалност“. В „Нептун“ се говори дори за еволюционна функция – защитен механизъм, когато реакцията „бий се или бягай“ вече е невъзможна.
Критиците на модела обаче твърдят, че той е непълен и противоречи на емпиричните данни. В статия в Psychology of Consciousness, озаглавена „Преосмисляне на невронаучен модел на преживявания близо до смъртта“ д-р Брус Грейсън и Мариета Пехливанова посочват, че NEPTUNE пренебрегва ключови факти.
Например много пациенти с NDE имат нормални нива на кислород, което опровергава теорията за „хипоксия“ като основен фактор. Също така, електрическата стимулация на теменната зона може да предизвика илюзии за присъствие, но не възпроизвежда сложните, смислени и често проверими възприятия, описвани при NDE – като срещи с починали близки или наблюдение на истински събития по време на клинична смърт.
Преживяванията, предизвикани от мозъчна стимулация, пишат Пехливанова и Грейсън, „са доста различни от извънземните преживявания, докладвани в много NDE“. Пациентите в тези изследвания на стимулацията възприемат събитието като илюзия, докато пациентите с NDE възприемат преживяването си като дълбоко истинно.
Пехливанова и Грейсън твърдят, че преживяванията при мозъчна стимулация са „фрагментарни“ и възприемани като илюзия, докато NDE се помнят и те са „по-ясни от ежедневието“ и променят трайно ценностите на хората.
Моделът „НЕПТУН“ многократно нарича преживяванията, свързани с близка смърт, „халюцинации“. Грейсън и Пехливанова твърдят, че този етикет просто не отговаря на данните. Неврологично генерираните халюцинации обикновено са объркващи, плашещи и включват само едно сетиво. За разлика от тях, преживяванията, свързани с близка смърт, са структурирани, мултисензорни и почти винаги се възприемат като утешителни и смислени.
В „НЕПТУН“ липсват доказателства за т.нар. „death surge“ – предполагаем пик на мозъчна активност преди смъртта, който моделът използва като аргумент, се казва в обзорна статия по научния спор в dailyneuron.com.
Според Грейсън и Пехливанова тези несъответствия показват, че чисто физиологичните обяснения не могат да обхванат пълната природа на феномена. Те призовават за по-широк подход, който да включи не само невробиологията, но и психологическите и феноменологичните аспекти на преживяванията, близки до смъртта.
Прочетете всичко за преживяванията, близки до смъртта (NDE), в Списание 8, бр.7/2025 г.
