снимка: iStock
През последните години невроучените се сблъскват с необичаен и трудно обясним феномен, който поставя под въпрос съвременните теории за съня – т.нар. споделени сънища. Това са случаи, при които двама или повече несвързани помежду си хора твърдят, че са сънували практически един и същ сън. Броят на подобни свидетелства нараства и привлича вниманието на невролози, психолози и специалисти по съня, тъй като противоречи на утвърденото разбиране, че сънищата са строго индивидуално преживяване.
На този феномен е посветена статията на Ян Оте (Jan Otte) в Discover Wild Science. Характерно за споделените сънища е, че разказвайки за тях, различни хора описват почти еднакви сюжети, места, последователност на действията, а понякога дори и едни и същи реплики. Тези съвпадения не се ограничават до общи теми или настроения, а включват конкретни детайли, което ги прави особено интригуващи за учените, пише Оте.
Авторът на статията припомня, че според класическите научни модели сънищата са резултат от сложни вътрешни мозъчни процеси – обработка на спомени, емоции и случайна невронна активност по време на фазата REM (бързи очни движения). Ако е така, филмите в главата ни, които мозъкът ни прожектира докато спим, би трябвало да отразяват личния опит и психичното състояние на всеки от нас строго индивидуално. Но какво да се каже за хора, които отдавна не са се виждали, или дори не се познават, които разказват еднакви сънища?
Разбира се, като всяко явление, което не се вмества в подредената академична мисъл, няма формула за него или конкретно научно обяснение, предизвиква недоумението, скептицизма и недоверието на изследователите. Според мнозина от тях сходствата между сънищата могат да се дължат на универсални човешки образи, културни влияния или архетипи, заложени в подсъзнанието. Теми като летене, падане, преследване или загуба се срещат често в сънищата на хора от различни култури, което предполага, че част от сънуваното е общо за човешкия опит, пише Оте.
Но т.нар. „истински споделени сънища“, при които съвпада не просто темата, а цялата последователност на събитията, остават трудни за обяснение. Сегашните методи за изследване на съня – като електроенцефалографията и наблюдението на REM-фазата – не позволяват директно изучаване на съдържанието на сънищата. Това прави научния анализ на подобни случаи изключително сложен и отваря поле за спорове дали става дума за грешки в паметта, психологическо влияние или наистина необичайни мозъчни съвпадения.
Оте представя в статията си няколко възможни хипотези, които биха могли да повдигнат леко завесата около този феномен. Сред тях са психологически обяснения, според които сходни подсъзнателни преживявания или стресови фактори могат да водят до подобни сънища. Друга възможност е т.нар. социално или комуникативно „подсказване“, при което дори непряк контакт или предишни разговори оказват влияние върху съдържанието на сънищата. Но има и предположение, свързано с още неизучени неврологични механизми, които биха могли да синхронизират определени образи в съзнанието на различни хора, макар за това да няма научни доказателства.
Според Оте масовата невронаука остава предпазлива в становищата си по темата. Повечето специалисти са единодушни, че твърденията за споделени сънища изискват изключително солидни доказателства. Засега тези случаи се разглеждат по-скоро като любопитни аномалии, отколкото като свидетелство за ново, непознато свойство на човешкия мозък.
