Изображение: Г. Илиев
„ ... По-късно в резултат на необикновени земетръси и наводнения в продължение на един ден и една нощ на ужаси цялата ви войска била погълната от земята, а Атлантида също така потънала в морето и изчезнала. Затова и сега тамошното море е непроходимо и неизследваемо поради многото тиня до плитчините, която островът оставил при потъването си.“
В диалозите „Тимей“ и „Критий“, писани преди почти 2400 години, Платон оставя единствения подробен разказ за Атлантида, достигнал до нас от античността.Текстовете не приличат на исторически хроники. Леят се като приказка, предадена от египетски жреци на атинския законодател Солон, а по-късно възпроизведена от Критий.
Според Платон, след като боговете разделили света помежду си, Посейдон получил за владение голям остров отвъд Херкулесовите стълбове – днешния Гибралтарски проток. Това бил островът Атлантида.
На острова живеела смъртна жена на име Клейто. Посейдон се влюбил в нея и създал около жилището й сложна система от концентрични кръгове от суша и вода, които да я защитават. По-късно това място станало столица на Атлантида.
ПОСЕЙДОН И ДЕСЕТИМАТА ЦАРЕ
От Клейто Посейдон имал пет двойки близнаци – общо десет синове. Когато пораснали, той разделил острова на десет царства и поставил всеки от синовете си за владетел на една област.
Атлас – най-големият от първата двойка близнаци – получил най-важната част от острова и върховната власт над останалите девет царе. От неговото име идва и названието Атлантида.
Гадейрос, наричан още Евмел – братът близнак на Атлас – управлявал друга голяма област на острова. Всеки от останалите осем братя – Амферес, Еваемон, Мнесей, Автохтон, Еласип, Местор, Азаес и Диапрепес – също получил собствена територия и основал своя династия.
ЗАКОНИТЕ НА ПОСЕЙДОН
Платон разказва, че Посейдон оставил на потомците си закони, издълбани върху колона от орихалк – легендарен метал, ценен почти колкото златото.
Десетимата царе се събирали в храма на Посейдон и Атлас, за да обсъждат държавните дела и да решават споровете помежду си. Там се произнасяли и присъди над прегрешилите поданици. Пак в храма царете се вричали във вярност към законите на своя божествен прародител.
Преди всеки съвет се извършвал специален ритуал – царете излизали на лов за свещен бик, който след това бил принасян в жертва.
ЗЛАТНИЯ ВЕК НА АТЛАНТИДА
Древногръцкият мъдрец описва Атлантида като богата и могъща държава. В „Критий“ се разказва за огромна правоъгълна равнина, прорязана от мрежа от канали. Те разпределяли водата до земеделските земи и отвеждали излишъка към морето.
Платон подчертава, че каналите служели за напояване на нивите, отводняване на земите и превоз на дървен материал и селскостопанска продукция с лодки. В недрата на острова имало ценни метали, а градовете били украсени с пищни дворци и храмове. В центъра на този разкош се издигал великолепният храм на Посейдон, украсен със злато, сребро и орихалк. В него имало огромна статуя на бога, управляващ колесница с шест крилати коня.
ПАДЕНИЕТО
Първоначално потомците на Посейдон съчетавали божествена и човешка природа, разказва Платон. Докато божественото начало било силно в тях, те били справедливи, мъдри и умерени в решенията и действията си.
С годините обаче човешката им природа започнала да надделява. Атлантите станали алчни, все по-властолюбиви, надменни и жадни за нови земи и материални богатства. Накрая решили да покорят народите около Средиземно море.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
Платон описва сблъсъка между две цивилизации – могъщата и богата, но нравствено покварена Атлантида, и древната Атина – по-бедна, но добродетелна и силна по дух. Атиняните самоотвержено се изправили срещу огромната атлантска империя и успели да я победят. След победата над атлантите настъпили страшни природни катаклизми. „За един ден и една нощ на нещастие“ островът Атлантида потънал в морето, пише Платон.
„КРИТИЙ“ ОСТАВА НЕДОПИСАН
Диалогът „Критий“ остава недовършен. Текстът внезапно прекъсва точно когато Зевс се кани да събере боговете и да реши какво наказание да наложи на покварените атланти. За гибелта на Атлантида научаваме основно от сведенията, дадени в „Тимей“.
Повечето класически филолози смятат, че Атлантида е философски и политически мит. Тя служи като пример как една цивилизация може да загине, когато изгуби добродетелта си и се отдаде на богатството, властта и високомерие.
„А Богът на Боговете Зевс, който царува чрез законност, понеже може да разбира тези неща, за които говорим, като разбрал, че един знатен род е изпаднал в жалко състояние, поискал да ги накаже, за да се вразумят и станат по-благопристойни...“
