© Public Domain, ETH-Bibliothek Zürich, Wikimedia Commons.
„Струваше ми се, че се намирам високо в космоса.“ Това разказва Карл Густав Юнг за своето лично преживяване близо до смъртта. Спомените му са публикувани в Memories, Dreams, Reflections, глава „Visions“.
В началото на 1944 г. Юнг счупва стъпалото си, а малко след това получава и инфаркт. Докато е в безсъзнание, преживява поредица от видения, които самият той свързва с близостта до смъртта. Обдишват го с кислород и му бият инжекции с камфор. „Далеч под мен виждах земното кълбо, обляно във великолепна синя светлина“, пише великият мислител. Той описва как вижда Цейлон (днешна Шри Ланка), Индийския субконтинент, Арабската пустиня, Червено море и Средиземноморието. Земята му изглеждала като огромна светеща сфера.
Според собствената му преценка се е намирал на около 1000 мили над планетата. Нарича гледката най-великолепното нещо, което някога е виждал.
Пред Юнг се открива огромен тъмен каменен блок, подобен на метеорит, в който има вход. Към него водят стъпала. Пред входа забелязва фигура на човек в бели одежди, седнал в поза лотос - Юнг го описва като индиец, който сякаш го очаква.
Докато се приближава към храма, започва да усеща как всичко от земния му живот се отделя от него - желанията, амбициите, мислите, привързаностите. Но едновременно с това чувства, че носи със себе си цялата история на своето съществуване. Той изпитва необикновено усещане за пълнота, покой и щастие, пише journeyofthemind.org.
Внезапно усеща, че трябва да влезе в храма. Точно тогава получава видение за своя лекар, който се появява в образа на древногръцки владетел на остров Кос. Лекарят му предава послание, че Земята не желае той да си отиде и трябва да се върне.
Юнг се връща към живота. Силно е разтревожен за лекаря, защото възприема появата му в този образ като предзнаменование за смърт. Дори се опитва да го предупреди по някакъв начин, че има опасност за живота му. Лекарят обаче не разбира или не приема предупреждението му.
На 4 април 1944 г. Юнг за първи път успява да седне на ръба на леглото си. Същия ден медикът се разболява и повече не става от леглото. Малко след това умира от септицемия (тежка инфекция), уточнява near-death.com.
Ето как обобщава Юнг усещанията си от преживяването си близко до смъртта:
„Никога не съм си представял, че подобно преживяване е възможно. То не беше плод на въображението. Виденията и усещанията бяха напълно реални. В тях нямаше нищо субективно. Всички те имаха качествата на абсолютна обективност.
Ние избягваме думата „вечен“, но аз мога да опиша преживяването само като екстаз на извънвремево състояние, в което настояще, минало и бъдеще са едно. Всичко, което се случва във времето, е било обединено в едно цяло. Нищо не е било разпределено във времето, нищо не може да бъде измерено с времеви понятия.
Преживяването може най-добре да се определи като усещане, но такова, което не може да бъде създадено от въображението. Как мога да си представя, че съществувам едновременно онзи ден, днес и вдругиден? Има неща, които все още не са започнали, други неща, които несъмнено се случват в настоящето, и трети, които вече са приключили. И въпреки това всичко беше едно цяло.
Единственото нещо, което можеше да бъде осъзнато е сбор, преливащо се цяло, съдържащо едновременно очакване за начало, изненада от случващото се сега и удовлетворение или разочарование от резултата от случилото се. Човек е вплетен в неописуемо цяло и въпреки това го наблюдава с пълна обективност.“
