Изображение: Г. Илиев
Когато човек не осъзнава собствените си страхове, желания и вътрешни противоречия, те не изчезват. Започват да се проявяват чрез хората, които допуска в живота си, чрез решенията, които взема, и чрез конфликтите, които се повтарят.
Тогава всичко това може да изглежда като лоша съдба. Според К. Г. Юнг обаче външните събития често разиграват онова, което човек все още не е разпознал в себе си. Идеята е развита в книгата му Aion: Researches into the Phenomenology of the Self („Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност“).
На 26 юли светът отбеляза 151 години от рождението на швейцарския психолог и психиатър.
Кога човек решава, че съдбата е зла към него? Когато неприятните събития в живота му се повтарят отново и отново, сякаш е попаднал в омагьосан кръг. Декорите и актьорите около него се променят, но пиесата, която все повече прилича на трагедия, остава същата. Разочарован, той започва да се пита защо съдбата е все така неблагосклонна към него. Кармичните си уроци ли не е научил? Или някой му е направил черна магия? Карл Юнг твърди, че всичко неосъзнато и потиснато в психиката ни – чувства, травми, комплекси и желания – не изчезва безследно. Цялата тази вътрешна чернилка продължава да живее в несъзнаваното, да влияе върху живота ни и да ни кара да повтаряме едни и същи грешки.
Докато човек не погледне в душата си и не подреди вътрешните си проблеми, уж някакви неизвестни сили ще го „наказват“ чрез външни обстоятелства, които ще му се струват като съдба. Юнг пише, че това, което ни се струва като „съдба“, често всъщност е следствие на незавършената (а често и незапочната) вътрешна работа с Аз-а. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, почваме да се оправдаваме с кармата. Или пък със случайността. Юнг нарича тази сляпа зона в същността ни - сянка.
Сянката е несъзнаваната част от личността, която съдържа потиснатите, скритите и „нежеланите“ аспекти на човека. Тя включва всичко, което противоречи на съзнателния ни образ за нас самите - страхове, агресия, егоизъм, но и неподозиран творчески потенциал. Всеки човек има сянка. В никакъв случай не трябва да се смята, че тя е изцяло „лоша“ или „коварна“. Тя е просто несъзнавана.
Заради неосъзнатите свои кривини виждаме и съдим в другите хора недостатъците, които всъщност крием в себе си. Избухваме в гняв от незначителни нещица, заливат ни смразяващите вълни на завистта или ирационалния страх. Сянката често се появява в сънищата ни. Юнг в своите трудове дава ясни указания как да разпознаем ролите й в съновиденията. За да се освободим от оковите на сянката, Юнг ни дава насоки.
Първата стъпка към личностното израстване е признаването на сянката. Целта не е да я унищожим, а да я осъзнаем, да я приемем и да се научим да управляваме скритите сили в себе си. В противен случай, ако останем в неведение за вътрешните си мотиви, страхове и желания, ще продължим да проектираме тези несъзнавани части от личността си върху външния свят.
Юнг предупреждава, че страхът е основен дух на злото и за истинското израстване е нужна смелост, за да се пристъпи в неизвестното. Няма как някой друг да ни спаси. Всеки трябва сам безмилостно честно да отговори на въпроса кой е той извън очакванията на родителите и обществото и къде представата му за него самия се разминава с истинската му същност.
Ако откажем да погледнем своите комплекси, страхове и неизлекувани травми, ние сме обречени да ги повтаряме. Ние несъзнателно избираме едни и същи неподходящи партньори, влизаме в едни и същи конфликти на работа и проваляме връзките си. Егото ни ни нашепва, че това е „лош късмет“ или „жестока съдба“. Това всъщност е нашето несъзнавано, което се опитва да привлече вниманието ни, пише Джеймс Холис, юнгиански тълкувател в своя бестселър Да разбираме сянката си: Защо добрите хора вършат лоши неща. Единственият начин да променим „съдбата“ си е да извадим тези скрити модели на светло и да поемем отговорност за тях. Никога няма да изпитаме благодатта на изцелението, докато не успеем да обикнем тъмните си страни, защото и те искат любов от нас.
