Худ. Едуард Хопър
Когато R.E.M. изпяха Everybody Hurts, те нямаха предвид болки в гърба или изкълчени глезени. Те възпяха непоносимите болки, които могат да ни причинят нашите чувства и емоции. Ужас от загубата на ценен приятел или тежестта в гърдите след раздяла с любим човек. И така, защо преживяваме отхвърлянето и загубата буквално като силна сърдечна болка?
Краткият отговор е: „Помага ни да оцелеем".
Болката е сигнал за опасност, казва Джеф Макдоналд, професор по психология в университета в Торонто. Когато поставите ръката си върху гореща печка, например, мрежа от неврони в мозъка ви се активира, за да изпрати съобщение: „Нещо не е много наред". „Ако ударите пръста си, за един кратък миг целият свят е концентриран в пръста ви“, разказва Макдоналд пред Live Science. „Болката наистина е добра в това да отвлече вниманието и да ви фокусира върху силите ви да спрете лошото.“
От еволюционна гледна точка отхвърлянето е наистина лошо нещо. За човешките предци оцеляването е изисквало тясна социална мрежа, разсъждава Макдоналд. „Като си сътрудничите, можете да събирате по-лесно храна; можете по-ефективно да се предпазите от хищници", пояснява той. „И очевидно, ако не сте свързани с други хора, трудно ще намерите някого, с когото да се възпроизвеждате".
Предците ни, които са се постарали да избегнат отхвърлянето, са били с по-добри шансове за оцеляване - а какво по-добро възпиращо средство има от физическата болка?
Проучванията показват, че когато преминаваме през отхвърляне, мозъкът ни се държи подобно на начина, по който се чувства, когато изпитваме физическа болка. През 2011 г. психолозите използват апарат за функционално ядрено-магнитен резонанс (fMRI), за да сканират мозъка на 40 съкрушени участници, всички наскоро преминали през нежелана раздяла. Вътре в скенера участниците се взирали в снимки на партньора, който ги е зарязал и през цялото време предъвквали трагедията си. След това те се фокусирали върху снимки на близки приятели и си представяли някакъв минал щастлив спомен с тези хора.
Психолозите сканирали мозъка на участниците, докато изпитвали болезнени и приятни физически усещания: горещ (но не горящ) предмет, последван от приятно топъл предмет, поставен върху ръцете им. Резултатите, публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), сочат, че погледът на бившия партньор от снимката, както и усещането за горещия обект в ръцете активират едни и същи мозъчни зони, свързани с болка. Но снимката на приятел и приятната топлина - не. Още 524 неврологични проучвания за преживявания, вариращи от болка до спомен за болка, подкрепят резултатите на психолозите.
Много психолози смятат, че преживяването на емоционална болка се „връща" върху вече съществуващата система за физическа болка в мозъка на ранните ни предци, пояснява Итън Крос, професор по психология в Университета в Мичиган и водещ автор на изследването от 2011 г.
Болката, която изпитвате след скарване с близък приятел, е съвсем реална, продължава Крос пред Live Science, но не е точно същата като физическата болка. „Всеки, който някога е бил отхвърлян по един повод и е бил ударен с юмрук в носа при друг, може да ви каже, че тези преживявания, разбира се, са различни“. Частите на мозъка, активирани от тези две различни преживявания, се припокриват, но не са идентични.
Но защо изпитваме болката от отхвърляне в гърдите и корема, а не, да речем, в коляното? Някои психолози предполагат, че това преживяване е свързано с активиране на блуждаещия нерв, който се точи от мозъка през врата до гърдите и корема. Но няма много убедителни доказателства за това обяснение, каза Крос.
Освен това има и синдром на „разбитото сърце“ - състояние, при което сърцето временно отслабва, което кара лявата камера да се издува и да изпомпва неправилно. Състоянието, известно още като синдром на Такацубо (TTS), е свързано с повишена активност в мозъка, причинена от стресови събития, като смъртта на близък човек. Но тази дисфункция е рядко срещана.
Общите сърдечни болки могат да навредят, но следващия път, когато ви се наложи да се справите с болката от загуба или отхвърляне, можете да се успокоите с факта, че способността да усещаме този вид страдание вероятно се е развила, за да ни помогне да оцелеем.
