Екология11 май 2023

Месото, отгледано в лаборатория, вреди на околната среда до 25 пъти повече от говеждото

Интересът към култивираната мръвка се дължи на неточни анализи на въглеродните емисии

избражение: iStock

Отглеждането на бургери и пържоли от култивирани клетки вероятно може да се разглежда като бъдещето на месната индустрия. Но нов анализ показва, че масовото производство на отгледаното в лаборатория месо с помощта на настоящите технологии може да бъде значително по-вредно за околната среда от истинското говеждо месо. Понастоящем месото от животински клетки (ACBM) се произвежда в много малък мащаб и с икономически загуби, въпреки че разширяването на процеса може да освободи между четири до 25 пъти повече емисии отколкото световната индустрия за говеждо месо.

Според авторите на изследването, „милиарди инвестиционни долари са специално разпределени за ACBM сектора с тезата, че този продукт ще бъде по-екологичен от говеждото.“ Да, вярно е, че отгледаното в лаборатория месо елиминира изискванията за земя, вода и антибиотици, необходими при отглеждането на едър рогат добитък. Но учените обясняват, че голяма част от интереса към култивираното месо се дължи на неточни анализи на въглеродните емисии.

Проблемът, казват те, е, че много от тези доклади са моделирали въздействието на ACBM върху климата, използвайки технологии, които или не съществуват, или е малко вероятно да заработят. Например едно често цитирано проучване оценява въглеродните емисии от производството на ACBM, използвайки цианобактериален хидролизат като суровина за клетките. Авторите на новото изследване обаче обясняват, че „това не е технология или суровина, която в момента се използва за пролиферация на животински клетки, нито е осъществима на този етап“.

Процесът на пречистване в момента бълва повече от емисиите, свързани с производството на ACBM, казват изследователите. Отстраняването на ендотоксините, които се отделят от бактериите в околната среда, е абсолютно необходимо за създаването на култивирано месо, тъй като дори малки количества от тези токсини в хранителната среда могат да попречат на клетките да се размножават.

Ако непрекъснатото използване на силно рафинирана хранителна среда стане ежедневие при масово производство на изкуствени мръвки, всеки килограм ACBM ще произвежда 246 до 1508 килограма емисии на въглероден диоксид. Въз основа на тези изчисления, учените твърдят, че „приносът" в глобалното затопляне от производството на култивираното месо ще е между четири и 25 пъти по-голям от този на говеждото на дребно.

Проучването в момента е достъпно на bioRxiv.

Източник

Повече за храната, която ни спасява, прочетете в Списание 8, бр. 2/2021 г.