Илюстрация: NASA
Ако плановете на НАСА се изпълнят успешно и не възникнат политически, технически или финансови спънки, САЩ ще остави нови отпечатъци на Луната към края на 2025 г. Мисията Artemis 3 ще е първото кацане на хора на Луната, след като луноходите на Аполо 17 дигнаха сивия прах през декември 1972 г. Ще бъде изследван регионът към южния полюс на 84 градуса южна ширина. Има ли вероятност там да бъде открит живот?
Ново изследване издига хипотезата, че бъдещите посетители на района на южния полюс на Луната трябва да търсят доказателства за живот в супер студени кратери с постоянна сянка. Става дума за организми, които биха могли да направят прехода от Земята. Микробният живот може да оцелее в суровите условия близо до южния полюс на Луната, предположи Прабал Саксена, планетарен изследовател в Центъра за космически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
„Едно от най-удивителните неща, които нашият екип откри, е, че като се имат предвид последните изследвания на диапазоните, в които може да оцелее определен микробен живот, възможно е той да вирее в относително защитени зони на някои безвъздушни тела“, каза Саксена пред Space.com.
Всъщност на лунния южен полюс може да има условия, позволяващи оцеляването, защо да няма и епизодичен растеж на определен микробен живот, каза Саксена. Той разясни, че в момента екипът му анализира кои специфични организми биха могли да оцелеят в такива региони и кои области от лунните полярни региони са най-подходящи за поддържане на живот. Вероятно благоприятните местоположения са повърхностни ниши, които биха могли да бъдат потенциално обитаеми за редица микроорганизми.
Възможно ли е образци от историята на Земята да се крият в закътани от слънцето лунни кратери?
Малки парчета от нашата планета може да са били отхвърлени към Луната като земни метеорити – скали, изстреляни в Космоса от мощни космически удари. Това наистина е възможно, каза Хедър Греъм, геохимик в НАСА Годард, която също е член на изследователския екип. Но това не означава, че земните микроби също са оцелели при това пътуване в дълбокия Космос.
Пол Луси от Хавайския институт по геофизика и планетология към Хавайския университет в Маноа също предвижда възможно въздействие от увеличения трафик към Луната. „Няма съмнение, че заключителните подходи на космическия кораб Artemis ще отложат въглероден диоксид и воден лед в постоянно засенчени региони по траекторията на полета и може да компрометират някои видове изследвания“, каза Луси пред Space.com.
За българската следа на Луната прочетете в Списание 8, бр. 6/2019 г.
