Десетилетия наред той изследва и анализира поведението на хора и примати. И накрая невробиологът от Станфордския университет Робърт Саполски стига до едно озадачаващо и противоречиво заключение – хората нямат свободна воля.
Тази дилема на човечеството е обсъждана през вековете от редица академичните умове. Преобладаващата част от хората вярват в свободната воля – че могат да вземат сериозни лични решения, които не са били предопределени от някаква висша сила или карма. Тази концепция играе важна роля в човешкия живот и е в основата на нашите идеи за отговорност и морал, както е и част от много системи за наказателно правосъдие.
В този смисъл Саполски се противопоставя на тенденцията. Той е привърженик на детерминизма, при който хората не могат да бъдат държани отговорни за действията си, защото нямат избор в процеса на случването. „Светът наистина е прецакан и е направен много, много по-несправедлив заради факта, че награждаваме и наказваме хората за неща, върху които нямат контрол“, казва Саполски, говорейки пред LA Times. „Нямаме свободна воля. Спрете да ни приписвате неща, които ги няма.”
По тази теория не трябва да се укоряваме заради личните си избори, обстоятелства или лоши „решения“, но това отнася ли се и за престъпниците? Те също ли не са отговорни за своите престъпления? Детерминизмът не е лека материя.
Новата книга на Саполски „Детерминизъм: Наука за живота без свободна воля” излага научните разсъждения зад подобни аргументи. Обсъждайки труда си с New York Times, Саполски обяснява, че за да съществува свободната воля, „тя трябва да функционира на биологично ниво напълно независимо от историята на съответния организъм“.
„Ще можете да идентифицирате невроните , които са причинили определено поведение, и няма да има значение какво прави някой друг неврон в мозъка, каква е средата, какви са хормоналните нива на човека, в каква култура е възпитан”. Това е невъзможно, твърди авторът. Затова хората трябва да се откажат от вярата си в свободната воля, въпреки факта, че това „напълно удря нашето чувство за идентичност и автономия и откъде черпим смисъл“.
Не всички са съгласни със заключенията на Саполски. Всъщност някои смятат, че подобни виждания дори могат да бъдат вредни. Според едно проучване, тези, които не вярват в свободната воля, са по-склонни към изневяра. Според друго – неверието в свободната воля не само намалява услужливостта и толерантността на хората, но и кара някои от тях да действат по-агресивно.
Пред LA Times, философът Саул Смилански заявява: „Загубата на всякаква вяра в свободната воля и моралната отговорност вероятно би била катастрофална“. Според него насърчаването на идеята е „опасно, дори безотговорно“.
Неврологът Питър У. Це също не е съгласен със Саполски, като твърди, че има твърде много променливост в невронната активност, за да бъде предопределена. Це също смята, че ако бъдат надъхани хората с идеята, че нямат свободна воля – това ще им нанесе сериозни морални и духовни щети. „Тези, които прокарват идеята, че ние не сме нищо друго освен детерминистични биохимични кукли, са отговорни за увеличаване на психологическото страдание и безнадеждност в този свят.“
Саполски призна в интервю за LA Times възможността учението му да е опасно, но е категоричен, че в по-голямата част от твърденията си е прав:
„Искам да отуча хората от реакцията да застават на колене и да ги тласна към идеята, че без свободна воля ще буйстваме, защото не можем да носим отговорност за нещата. Нямаме обществени механизми, за да накараме опасните хора да не бъдат опасни или да накараме талантливите хора да правят нещата, от които обществото има нужда, за да функционира.“
