Худ. Жан Оноре Фрагонар, nga.gov
Няма нищо по-хубаво от това да потънеш в една увлекателна книга (или статия от любимия ви сайт). Но досега учените не знаеха какво точно се случва в мозъка, докато той преобразува низовете от вълнообразни символи от страниците и екраните – в цели светове в главите ни.
„Въпреки многобройните невронаучни изследвания по темата, за организацията на езика в човешкия мозък в процеса на четене се знае малко“, казва неврологът Сабрина Тюркер от Института за човешки когнитивни и мозъчни науки „Макс Планк“ в Германия. „Голяма част от това, което знаем, идва от единични проучвания с малък брой участници и не е потвърдено в последващи проучвания“, добавя тя.
За да научат повече за четенето, Тюркер и нейните колеги провели мета-анализ, обединяващ резултатите от 163 експеримента, включващи сканиране на мозъка на 3031 възрастни.
На участниците били дадени материали на няколко езика - от отделни букви до пълни текстове, те трябвало да четат наум и на глас, да изричат истински думи и безсмислици.
„Това, което обикновено се счита за „четене“ в литературата и от нелингвистите, обикновено е семантичен достъп (т.е. извличане на смисъл от писмени думи), докато общото между всички включени тук задачи е фонологичната обработка (т.е. способността на мозъка да организира звуци и да създава смисъл от тях)“, пишат авторите.
Станало ясно, че четенето на букви и текст ангажира особено лявата зрителна и двигателна област, докато четенето на думи и изречения задейства различни класически езикови клъстери в лявото полукълбо.
Досега невронауката донякъде пренебрегваше ролята на малкия мозък в езика, но проучване от преди две години сочи, че той участва не само в обработката на звуци, но и в създаването на смисъл – и двата ключови компонента на езика.
Новото изследване ни казва, че малкият мозък е зает и когато четете.
„Докато левият малък мозък изглежда показва по-силно семантично (създаване на смисъл) участие по време на четене, десният малък мозък допринася главно за цялостните процеси на четене, вероятно поради ролята си в производството на реч“, уточняват авторите на труда, публикуван в Neuroscience & Biobehavioral Reviews.
Източник
