Енцелад, снимка: НАСА/JPL/USGS
Най-вероятните кандидати за живот извън Земята са ледените луни на Слънчевата система – Европа, кръжаща около Юпитер и Енцелад – спътник на Сатурн. Те имат дълбоки океани. Учените вече не се съмняват, че на Енцелад се срещат някои ключови елементи за живот и подходяща химическа дейност. Нов доклад предлага да се разгледат сериозно възможностите за „заразяване“ на сатурновия спътник със земни микроби.
Идеята е следната. Да предположим, че изпращаме мисии до Сатурн и откриваме, че няма живот в океана на Енцелад. Ако там бъдат изпратени земни микроорганизми, учените ще могат да проследят и изучат как могат или не могат да виреят те в един безжизнен, но обитаем свят. Човечеството може да получи знания и по въпроса как се е разпространил животът на нашата планета през най-ранните епохи от съществуването й.
„Тази ситуация би съществувала на всяка млада планета непосредствено след възникването на живота, но преди установяването на биота в планетарен мащаб, пример за това е Хадейската или ранната Архейска Земя“, пишат изследователите в статията, публикувана в списанието „Космична политика“.
Ако се осъществи тази идея, учените ще знаят как биха могли да заселват нови светове. Обитаемият Енцелад би могъл да се превърне в източник на материал за изследване на външната част на Слънчевата система. Авторите на смелото предложение смятат, че проектът може да се осъществи и със съвременните технологии. Според тях макар че заселването на Марс е извън нашите възможности, има начини за разпространение на живот в определени безплодни светове, които са възможни за човечеството.
Разбира се, в доклада се повдигат и някои морално-етични въпроси като имаме ли право да променим цяла биосфера на чуждо космическо тяло за определен период от време или завинаги?
„Това, което описваме тук, може да се отнася и за други океански светове като Европа, подземния океан на Титан, Церера и всъщност всяко планетарно тяло, за което евентуално се установи, че има обитаема среда, лишена от живот. Дискусия за тази потенциална биологична граница и етичните въпроси, които тя повдига, е навременна“, заключават авторите.
Източник
