Астрономите напоследък правят своите открития с такава бързина, че съставителите на учебници и справочници не смогват да редактират досегашната информация. Учените откриват още и още малки обекти, кръжащи около газовите гиганти. Състезанието продължава. Най-голямата планета в Слънчевата система до момента има най-голямото семейство луни. В края на миналата година Центърът за малки планети (Minor Planet Center - MPC) публикува данни за орбитите на 12, досега неоповестявани спътника на Юпитер.
Очакват се още публикации, обяви Скот Шепард от Института за наука Карнеги, който наскоро представи наблюдения на системата на Йовиан, направени между 2021 и 2022 г. Откритията поправиха списъка с луните на Юпитер - от 80 - те станаха 92.
Орбиталните изчисления на MPC потвърждават, че новите обекти са в орбита около Юпитер. Други данни от наблюденията на Шепърд дори позволиха възстановяването на последната „липсваща“ луна на Йовиан, S/2003J10. Най-новите наблюдения удължиха траекторията на орбитата й до 18 години.
Новите находки поставят числеността на лунното семейство на Юпитер доста пред 83-те потвърдени луни на Сатурн.
Според учените обаче състезанието продължава. Обекти с размери до около 3 километра в диаметър, които се движат заедно с газовите гиганти са три пъти повече в обкръжението на Сатурн, отколкото близо на Юпитер. Многобройните обекти около Сатурн може да са родени след сблъсък, който е разрушил по-голяма луна преди няколкостотин милиона години. Фрагментите все още не са проследени достатъчно внимателно, за да се считат за спътници.
Ако можехме да преброим всички спътници с диаметър най-малко 3 километра, „Сатурн щеше да има повече луни от цялата останала част от Слънчевата система“, казва Брет Гладман от Университета на Британска Колумбия, Канада.
Всички новооткрити луни са малки и отдалечени, трябват им повече от 340 дни, за да обиколят Юпитер. Девет от 12-те са сред 71-те най-отдалечени луни на Йовиан, чиито орбити са повече от 550 дни. Юпитер вероятно е уловил тези луни, както се вижда от техните ретроградни орбити - противоположни по посока на вътрешните луни. Само пет от всички ретроградни луни са по-големи от 8 километра. Според Шепард, по-малките спътници вероятно са се образували, когато сблъсъци са раздробили по-големи обекти.
Три от новооткритите спътници са сред 13 други, които орбитират в проградна посока и се намират между големите, близки Галилееви луни и далечните ретроградни луни. Смята се, че тези прогресивни луни са се образували там, където са.
Те обаче са по-трудни за откриване от по-далечните ретроградни луни, казва Шепърд. „Причината е, че те са по-близо до Юпитер и разсеяната светлина от планетата е огромна“, казва той. Тази светлина ги закрива в небето. Пет са открити преди 2000 г. и само още осем са открити оттогава.
Освен интереса към техния произход, тези прогресивни луни на Юпитер могат да се окажат подходящ терен за кацане при предстояща мисия. Три мисии са в процес на бурна подготовка: Jupiter Icy Moon Explorer (JUICE) на Европейската космическа агенция, планиран за изстрелване през април, Europa Clipper на НАСА - в края на следващата година и все още обсъждаща се китайска мисия през 2030 г.
Още за спътниците на Юпитер - тук.
