изображение: iStock
Изненадващо много хора, ако се съди по интернет форумите, вярват, че живеем в симулация. Идеята, станала популярна благодарение на филми като „Матрицата“, е доста лесна за обяснение. Вместо да сме в „базова действителност“, ние сме симулирани същества, живеещи в симулиран свят, създаден от други форми на живот или може би от напреднали хора, пресъздаващи своите предци в някакъв далечен момент в бъдещето.
Според статия на философа Ник Бостром, ако е така, то би следвало да се случи едно от следните три неща. Първото е, че човечеството ще изчезне, преди да можем да провеждаме „симулации на предци“. Второто е, че ще загубим всякакъв интерес към провеждането на такива симулации и третото – човечеството ще продължи да създава много, много симулации на нашите предци. Аргументът за симулацията, както го нарича Бостром, твърди, че ако третият вариант е правилен, тогава всяко съзнателно същество трябва да приеме, че е симулирано, тъй като симулираните същества биха превъзхождали значително тези в базовата реалност.
Но колко правдоподобна е тази идея?
Според нова публикация по темата, май не много. Всъщност, няколко вида симулация са счетени за невъзможни или толкова неправдоподобни, че можем на практика да ги изключим.
В статията си астрофизикът Франко Ваца, доцент в катедрата по физика в университета в Болоня, разглежда няколко вида симулации, които един напреднал интелект може да се стреми да създаде, и оценява дали те биха били възможни във Вселената, която наблюдаваме около нас.
„Нашата отправна точка е, че „информацията е физическа“ и следователно всяко числено изчисление изисква определено количество мощност, енергия, изчислително време, а законите на физиката могат ясно да ни кажат какво е възможно да се симулира и при какви условия“, пише Ваца в своята статия. „Можем да използваме тези прости концепции, за да оценим физическата правдоподобност или невъзможност на симулация, възпроизвеждаща Вселената, в която живеем, и дори на някаква нейна версия с по-ниска резолюция.“
Да допуснем, че цялата Вселена е симулация. Според Ваца нашата наблюдаема Вселена не може да бъде пресъздадена в нейната цялост от вътрешността й. За целта биха били необходими такива количества енергия, които са отвъд всякакви граници на въображението.
Ваца разглежда и друг вариант – дали пък Земята може да бъде симулирана в нейната цялост. Това изглежда по-допустимо за една напреднала цивилизация, но и при този вариант необходимата енергия надхвърля рамките на правдоподобието.
„Създаването на пълна симулация „просто“ на една планета като Земята изисква или преобразуване на цялата звездна маса на типичен кълбовиден куп в енергия, или използване на енергия, необходима за „изцеждане“ на всички звезди и въобще цярата материя в Млечния път“, обяснява Ваца в статията.
Версия на Земята с „ниска резолюция“ – нещо като Super Mario
Ученият разсъждава дали пък един напреднал интелект би могъл да създаде версия на Земята с „ниска резолюция“, където се симулират само мащаби, изследвани чрез човешки експерименти и наблюдения, с „подмрежа“ от физика за случаите, когато се опитваме да изследваме по-надълбоко. Представете си го като играта Super Mario World, която не полага усилия да симулира атомите, съставляващи всички Goombas.
Ваца се задълбочава в отритието на неутриното, за да определи минималния мащаб, който симулаторите трябва да ползват, за да съответства създадения от тях свят на нашите наблюдения. Ние откриваме неутрино през цялото време и затова всяка симулация би трябвало да симулира поне до това ниво на детайлност, за да създаде последователен свят.
На пръв поглед това изглежда по-правдоподобно. Енергийните изисквания за започвае на симулацията са приблизително колкото е излъчената енергия от Слънцето в продължение на около две минути. Но за да се извлече информация от симулацията (вероятно напредналите цивилизации биха искали да научат нещо от нея) пак ще е нужна огромна изчислителна мощност.
За да има някаква полза от играта, симулаторите може би ще искат да получават информация в геоложки времеви мащаби или да се опитат да я ускорят. Това би изисквало енергията на „всички звезди във всички галактики във видимата Вселена“ и затова Ваца също изключва тази възможност.
„Всички правдоподобни подходи, тествани в тази работа (за да се възпроизведе поне част от реалността, която ние, хората, преживяваме), изискват достъп до невъзможно големи количества енергия или изчислителна мощност“, заключава той.
„Уверени сме, че това убедително показва невъзможността за сценарий „Матрицата“ (хипотезата за симулация), в която нашата действителност е симулация, създадена от бъдещи потомци, машини или всяко друго интелигентно същество във Вселена, която е точно тази, в която (мислим,че) живеем. Показахме, че тази хипотеза е просто несъвместима с всичко, което знаем за физиката, чак до мащаби, които вече са били сериозно изследвани от телескопи, ускорители на частици с висока енергия и други директни експерименти на Земята.“
E, все пак тези опровержения, са създадени на базата на земните физически закони. Може би някъде съществува вселена, където законите на физиката са различни и енергията е евтина. Но би ли имала такава Вселена, с различни закони на физиката, същества, подобни на нас? И все пак Ваца оставя вратичка за вярващите, че сме в Super Mario:
„За щастие, дори в най-вероятния сценарий от всички (Вселената не е симулация), броят на мистериите, които физиката трябва да изследва, е все още толкова огромен, че дори изоставянето на тази завладяваща тема не може да направи науката по-малко интересна.“
Изследването е публикувано във Frontiers in Physics.
