
Илюстрация: Wikimedia Commons
Допреди около 60 000 години индонезийският остров Флорес е бил дом на миниатюрен вид хоминин, наречен Homo floresiensis – известен още като хората хобити. Откриването на този дребен примат през 2004 г. озадачава палеонтолозите, тъй като видът нарушава едно от златните правила на човешката еволюция – а именно, че мозъкът ни се е увеличил с времето.
Въпреки съвместното съществуване с хоминини с голям мозък като неандерталците и Homo sapiens (тоест ние), H. floresiensis имал ендокраниален обем, който е бил около една трета от нашия. Това означава, че мозъкът му е бил приблизително колкото на шимпанзе. В началото на този век изследователите смятали, че развиващият се интелект е до голяма степен свързан с увеличаване на размера на мозъка. Но хобитите, въпреки малките си глави, очевидно са били достатъчно умни да си дялкат инструменти и да използват огън.
За да научат повече за тези човешки аномалии, учените направили анализ на зъбите на хобитите. Открита била съвсем закономерна зависимост между размера на третия молар – или мъдреца – и мозъка. В хода на човешката еволюция този зъб се е смалявал едновременно с увеличаването на размера на мозъка.
Ново изследване сочи, че мъдреците на хобитите са били малки – приблизително сходни по размер с тези на неандерталците. Това означава, че мозъците им също би трябвало да са горе-долу неандерталски, но по някаква причина те са много по-малки.
Учените се разровили в описанията на съвременните хора със забавен растеж. Например, хората със синдром на Ларон обикновено имат къси тела и пропорционално малки глави поради дефицит на специфичен растежен фактор, наречен IGF-1. Фактът, че моларите не са засегнати от това състояние обаче, предполага, че влиянието на ниския IGF-1 върху растежа се проявява след раждането.
В случая с хобитите, промяната към по-малък общ размер на тялото вероятно представлява феномен, наречен островен нанизъм. Това намаляване на ръста се случва при ограничената наличност на ресурси и липсата на големи хищници в островните местообитания. Или с други думи – ниски нива на IGF-1. Вероятно това е причината H. floresiensis да развият миниатюрни тела и мозъци, без да се намаляват когнитивните им способности.
Изследването е публикувано в „Анали на човешката биология“.