Снимка: wikimedia Commons
„Гледах, омагьосана как шимпанзетата се отправят към термитна могила, откъсват малка листна клонка и й махат листата“, разказва Гудол в документалния филм от 2017 г. „Джейн“. „Шимпанзетата забиват оголените клонки в мравуняка и без усилие събират гроздове термити, които изяждат. Това беше промяна на обекти, грубото начало на производството на инструменти – никога преди това не беше виждано.“
На 1 октомври Джейн Гудол почина на 91 г. Тя е обикаляла САЩ с поредното си научно лекторско турне, уточниха от основания от нея институт.
Нейните открития и методологията й за изследване на животинския свят предизвикаха истински фурор в академичните и научните среди, пише CNN. Тя пълзеше през гората, за да изучава шимпанзета. Кръщаваше ги с имена, вместо да ги номерира и картографира. Описваше в научните си трудове техните личности и чувства. Това шокирало колегите й етолози. В началото на изследователската й дейност я пренебрегвали, убеждавали я че методите й са ненаучни и провежда проучванията си погрешно, но Гудол твърдо отстоявала убежденията си.
Нейните полеви проучвания с шимпанзета не само разбиха бариерите в представите за жените и промениха начина, по който учените изучават животните. Те документираха емоциите и личностните черти у тези примати като размиха границите между хората и животинското царство, пише CNN.
Гудол пристига в резервата за шимпанзета Гомбе Стрийм в Танзания през 1960 г. по молба на своя шеф, известния антрополог и палеонтолог д-р Луис Лийки. Там 26-годишната жена, която отдавна е влюбена в Африка и тамошните животни, но нямала дори бакалавърска степен (по-късно става доктор на науките), започва своята новаторска работа – да наблюдава и изучава тези интелектуални примати в естествената им среда.
В началото шимпанзетата избягали от нея. „Те никога преди не бяха виждали бяла маймуна“, разказва Гудол на Дийпак Чопра през 2019 г., припомня CNN. Най-верният й приятел става шимпанзето Дейвид Грейбърд. От дружбата си с него разбира как се успокояват шимпанзетата едно друго – с нежно стискане на пръстите.
Гудол е една от трите жени, избрани от Лийки да изучават примати в естествената им среда като част от усилията му да разбере по-добре човешката еволюция. Гудол се занимава с шимпанзетата, Диан Фоси – с горили, а Бируте Галдикас – с орангутани. Наричали ги „Ангелите на Лийки“ – намигване към телевизионния хитов сериал от 70-те години на миналия век „ Ангелите на Чарли “.
Първата статия за нея излиза в National Geographic – „Моят живот сред диви шимпанзета“.
„Винаги се изумявам колко си приличаме с шимпанзетата и, впрочем, с други животни също – споделяме емоции като страх, болка, гняв и други подобни“, казва Гудол в един от документалните филми, разказващ за живота й из дивите гори.
