Архипелагът, сниман от МКС, снимка: NASA, обществено достояние
Геолози откриха под Бермудските острови структура, която до момента е непозната и необичайна за Земята. Ново изследване разказва за огромен слой скали с дебелина около 20 километра, който лежи под океанската кора точно под архипелага. Този слой е значително по-дебел и се различава по плътност от всичко, което досега е наблюдавано под други океански острови по света, пише Live Science. Откритието е публикувано на 28 ноември в списанието Geophysical Research Letters.
Целта на учените била да анализират данни от сеизмологична станция на Бермудите, която улавя вълните от големите земетресения от целия свят. Екипът на сеизмолога Уилям Фрейзър от Carnegie Science и Джефри Парк от Yale University използвали тези записи, за да създадат изображение на структурата на Земята до 50 километра под повърхността й. Когато изследвали как сеизмичните вълни променят скоростта си при преминаване през различните слоеве под кората, те забелязали необичайно образувание, което не се вписва в стандартните модели на океанска литосфера, пише Live Science.
Обичайно под морската кора се очаква директно да следва преход към мантията – вътрешният, по-твърд слой на Земята, припомня Фрейзър. Под Бермудите обаче този слой на океанската кора е свързан с още една масивна скална маса, която се намира между кората и мантията, в рамките на тектоничната плоча, на която лежи архипелагът. Това откритие изненада геолозите, тъй като нищо подобно не е документирано под други подобни вулканични острови в океанските води.
Една от най-големите загадки, която това откритие може да обясни, е високата позиция на Бермудите над океанското дъно. Архипелагът се простира върху зона, известна като oceanic swell – особено издигнат участък от океанското дъно. Обикновено подобни издигнати участъци са свързани с така наречените горещи точки под земната кора. Те подхранват вулканична активност и предизвикват издигането на плочата. Това е типичният механизъм, който стои зад създаването на верижни острови като Хавайските. Въпреки това на Бермудите няма доказателства за съвременна вулканична активност, а последното известно изригване в региона датира отпреди около 31 милиона години, припомня Live Science.
Изследователите предполагат, че този огромен слой може да е бил създаден от магматичен материал, проникнал под океанската кора по време на древната вулканична активност и останал „заключен“ там. Когато този магматичен материал се е охладил и втвърдил, той е могъл да стане по-малко плътен от обикновената мантия, действайки като своеобразна „платформа“ или подпорен слой. Той поддържа острова, подобно на скрит „рафт“ под кората. Това би могло да обясни защо Бермудите продължават да се „издигат“ над морското равнище, въпреки че вече от много милиони години няма действащи вулкани на повърхността, смятат геолозите.
Геоложкият състав на древните лави от Бермудите също е необичаен. Те имат ниско съдържание на силициев диоксид и сравнително високо съдържание на въглерод, което предполага, че произлизат от дълбоки части на мантията, свързани с древни тектонични процеси. Според геоложката Сара Маза (Sarah Mazza), която проучва вулканичната история на архипелага, тези въглеродно-обогатени скали вероятно са били изтласкани дълбоко в мантията по време на формирането на суперконтинента Пангея преди между 900 и 300 милиона години.
Според академичната общност новото откритие може да доведе до значителни промени в разбирането на геодинамичните процеси на Земята. Учените планират да приложат същите методи за анализ и за други океански острови. Идеята е да се разбере дали подобни структури съществуват и другаде.
