Източник: NSF–DOE Vera C. Rubin Observatory/NOIRLab/SLAC/AURA. Обработка: M. Jurić (UW), D. de Martin и M. Zamani (NSF NOIRLab). Лиценз: CC BY 4.0.
В най-отдалечените краища на нашата Слънчева система, отвъд орбитата на Плутон, обсерваторията „Вера К. Рубин“ към NSF–DOE е забелязала 2026 ED138 - голям, ярък транснептунов обект. Учените го определят като кандидат за планета джудже. Това съобщиха преди дни от Центъра за малки планети (MPC) на Международния астрономически съюз. Ако бъде потвърдено, ED138 ще бъде сред най-големите планети джуджета, откривани някога в този регион на Слънчевата система.
„Суперсилата на обсерваторията Рубин е способността ясно да улавя движението и промените сред огромен брой обекти и явления, които хората никога не са виждали преди“, казва Едуард Аджхар, програмен директор на обсерваторията Рубин в NSF. „Тази сила значително разширява способността ни да разкриваме и разбираме нови неща за нашата Слънчева система, Млечния път и милиарди други галактики във Вселената.“
Учените открили, че преди официално да разберат за какъв обект става дума (това се е случило на 14 октомври), телескопът Simonyi Survey на Рубин е наблюдавал ED138 30 пъти в 20 нощи между 4 март и 11 юли. После станало ясно, че ED138 е зафиксирана още през 2016 г. от 4-метровия телескоп NSF Victor M. Blanco в Междуамериканската обсерватория Cerro Tololo (CTIO).
ED138 в момента е на разстояние от около 46 астрономически единици (1 а.е. е средното разстояние между Земята и Слънцето). Плутон e на средно разстояние от 40 а.е. Това класифицира ED138 като транснептунов обект - обекти, които обикалят около Слънцето на разстояние, по-голямо от това на Нептун.
Учените изучават размера, състава и орбиталните траектории на транснептунните обекти (ТНО), за да разберат как се е образувала Слънчевата система, как гигантските планети са мигрирали с течение на времето и как по-малките обекти са се разпръснали по време на тази еволюция. Орбитата на ED138 е наклонена на почти 25 градуса спрямо равнината на Слънчевата система. Това я класифицира като горещо-класическа ТНО. Вероятно тя се е отклонила от първоначалната си орбита чрез гравитационни взаимодействия с Нептун.
Не всички транснуклеарни нуклеотидни обекти (ТНО) се считат за кандидати за планета джудже, като разликата е в размера и формата на обекта, обясняват в прессъобщение от обсерваторията. За да бъде планета джудже, един обект трябва да е достатъчно масивен, за да може собствената му гравитация да му придаде обла форма. Въз основа на разстоянието до ED138, яркостта и очакваната отражателна способност на повърхността (албедо), екипът изчислява, че размерът на новото тяло е между 600 и 1500 километра. Обектите с такива параметри обикновено са кръгли.
Този предварителен анализ поставя ED138 сред най-големите кандидати за планета джудже, откривани някога отвъд Нептун, въпреки че са необходими още наблюдения в инфрачервения спектър. Ако бъде потвърдено, ED138 ще се присъедини към петте планети джудже, признати от Международния астрономически съюз - Плутон, Церера, Ерида, Хаумеа и Макемаке.
Каква е причината астрономите досега да не са забелязали ED138? Тя е открит в област на небето близо до равнината на Млечния път - пренаселена от милиони звезди област. За повечето телескопи ED138 е просто още една мигаща светлинка сред безбройните фонови източници.
