В средата на декември излезе книгата на Росица Якобс „Умрях, за да живея“. Може да я закупите тук и в книжарници „Хеликон“.
В нея ще откриете невероятната история за едно изцеление, в което никой не вярва. След жестока автомобилна катастрофа през 2008 г. Роси е закарана в болница с прогноза, че ще живее само няколко часа. Дори искат органите за трансплантация. Но тя отказва да умре и да приеме последващите прогнози на лекарите, че ще е в инвалидна количка до края на живота си.
Оттогава много наши читатели споделиха техните „близки до смъртта изживявания“. Публикуваме (с малки съкращения и корекции) някои от тях, които вярваме, че ще ви отговорят на някои от най-важните въпроси, които всички се задаваме.
В далечината имаше фигура на мъж, който ми говореше с плътен глас
Когато 2000 г. изпаднах в кома след нервен срив, а след това в клинична смърт. Органите и тялото ми отказваха да живеят, но се събудих все едно бях преродена. Живота ми, мислите ми и приоритети ми се промениха драстично! Душата ми напусна тялото ми, видях как лекарите бяха над мен, бореха се за живота ми, някои дори плачеха от безпомощност, че са безсилни и не могат да ме спасят. Чувах ги, казваха, че ще умра или ако се събудя, ще съм с трайни увреждания. Разплаках се бях на 19 г. само и исках да живея и да бъда пълноценен човек. Стиснах очи за секунди и когато ги отворих, бях пред една пътека осветена от много ярка светлина. В далечината имаше фигура на мъж, който ми говореше с плътен глас докато вървях към него. Замръзвах, но колкото повече го приближавах усещах топлина, мир и спокойствие. Беше много силно и незабравимо изживяване. Благодаря на Бог за което. "За да се научиш да живееш, първо трябва да умреш! " Това ми е мотото от тогава.MPetkova TaniTa
Видях такава светлина, платинено бяла
И аз съм го преживяла. След една тежка операция, когато се събудих имах ужасни болки и помолих да ми сложат болкоуспокояващо и малко след когато болките отминаха се почувствах толкова спокойна... Бях на тавана и се виждах как лежа в леглото, а майка ми говореше с другите болни в стаята, чувах я и исках да и кажа да замълчи, исках тишина, но не можех. Минах през един тунел, видях такава светлина, платинено бяла и се озовях на една поляна цялата в маргаритки, но нямаше хора и животни. На сутринта се събудих, вече бях по добре. Никога няма забравя това, което преживях преди повече от 20 години.Фанка Милдова
Докторът ми каза да не споделям с никого
И аз преживях клинична смърт. Не съм стигнала до тунела със светлината, но видях отгоре себе си и всичките доктори сведени над мен, докато ме спасяваха, чух всичките им разговори и коментари. Нямаше никаква болка, но чух пукот на ребрата докато ми правиха масаж на сърцето. Но най-запомних, как на бутилката с вода, през която минаваше маркуч с кислород, постоянно и се взривяваше капачка от силно налягане на кислорода. Когато разказах на доктора какво съм видяла и чула, той бе в шок и ми каза да не споделям с никого, вероятно да не ме помислят за луда. След този случай пак на два пъти бях между небето и земята, но повече не ми се случи да видя каквото и да е.Tamara Ilieva
Светлината беше като непреодолим магнит
Изживяла съм стопроцентово същото, вследствие на алергия към упойка и спиране на сърцето. Без тунел и срещи с ангелски същества. Оттогава почти изчезнаха и клаустрофобията ми, и жаждата да живея обикновен живот. Не исках да се връщам в полумрака на тялото си и при болката, светлината беше като непреодолим магнит и ме привличаше неудържимо. Разликата е само в едно, връщането в тялото ми беше свързано с усещане за пропадане и разбиване в пропаст.Natalia Andreeva
Видях Архангел в нещо като сфера
Тези преживявания са строго индивидуални. Аз имах тяло, ефирно/етерно, и видях Архангел в нещо като сфера, който пътуваше извън вселената към едно голямо, бяло кълбо като слънце. Имаше форма, имаше крила с които се беше покрил целият...MiroBG
Съпругът ми буташе леглото към края на тунела
След операция, при която не можех да се събудя, и аз се озовах в тунел. Бях в едно легло, и моя съпруг го буташе към края на тунела, където беше светло. Не можах да стигна до края, защото ми пуснаха кислород и ме събудиха. Но вярвам в тези състояния наречени близки до смърта. Има и една също добра книга "Умирайки да бъдем себе си"
Simeonka Stoyanova
