Подкрепете ни!




8 на живоМария Русева, Ганета Сагова, снимки Добрин Кашавелов / 14 септември 2022

Умрях, за да живея!

Невероятен разказ на Росица Якобс, оцеляла след смъртоносна катастрофа. Чуйте нейната история на 1 октомври.

Умрях, за да живея!
Статията е публикувана в Списание 8, брой 9/2022 г.

Какъв ли живот можем да живеем, ако пуснем всички тежки, трупани с хилядолетия представи на човека, на неговия разсъдлив ум? Може би чудесата биха завалели, оставяйки ни без въпроси, в чиста радост и изумление от Творението.

Срещаме ви с човек, изминал този път и написал книга за него – Росица Якобс. От преуспяващ, вглъбен в материалното юрист, тя преобръща цялото си гледище за този свят. Това се случва след катастрофа, от която никой не вярва, че ще излезе жива, но Роси се възстановява напълно! В това интервю тя споделя малка част от своята история. Ако искате да научите повече, заповядайте на „Списание 8 на живо“ в НДК на 1 октомври. Росица Якобс ще бъде лектор! А скоро ще излезе от печат и книгата є „Умрях, за да живея“, която ще можете да купите от spisanie8.bg и книжарници „Хеликон“

Купете тук билет за събитието

Роси, откъде започна историята, описана в книгата?
- Oт една тежка автомобилна катастрофа, която преживях през март 2008 г. По това време живеех с партньора си в Нидерландия и една сутрин бързах за работа, а пътят е бил заледен и излетях от шосето.

Историята е най-вече за моето възстановяване след инцидента. Когато човек е болен или е претърпял някакъв инцидент, той отива на лекар, поставят му диагноза и според нея се прави прогноза за състоянието му, на базата на която се провежда лечение. В моя случай след инцидента, докато съм в безсъзнание, аз съм закарана в болницата в Утрехт, Нидерландия, една от 4-те най-престижни болници в страната и една от най-известните в Европа. Там са ми направени скенер и изследвания и е установено, че имам много тежки травми – счупване на втори шиен прешлен, бил е разчупен на три парчета, което е равнозначно на стопроцентова смъртна присъда за пациента; много тежки кръвоизливи в главата и безвъзвратно увреждане на мозъчната кора. Прогнозата е, че животът ми ще продължи още 5 - 6 часа. Но аз не умирам. После лекарите удължават прогнозата на 24 часа, но аз продължавам да живея и те с всеки ден е трябвало да удължават очакваното време, в което ще оцелея, докато на 6-ия ден се събудих от комата.


- Какво беше състоянието ви тогава?
- Бях изцяло парализирана от врата надолу. Изгледите бяха, че няма да движа ръцете и краката си, няма да мога да говоря и ще бъда малоумна, защото голяма част от мозъчната ми кора е унищожена от кръвоизливите и тежкия удар. Но нито една прогноза на лекарите не се сбъдна. Нито една! Аз не оспорвам диагнозите, понеже те са документирани, но прогнозите, които се правеха на базата на средностатистическия случай при подобно на моето състояние, бяха грешни. Преживях 3 смъртоносни травми и не само че не умрях, не само че не съм и парализирана, а днес съм изцяло възстановена.

- Откъде знаехте, че ще се оправите?
- След като се събудих парализирана след комата, лекарите започнаха да ме убеждават, че трябва да свиквам с нагласата, че ще живея като инвалид. Но аз им казах, че знам, че ще се възстановя напълно. Това е знание, което получих по време на близкото до смъртта изживяване, докато съм била в дълбока кома, в мозъчна смърт. Работели са само стволовият мозък, дишането и сърцето. Не е имало никакви други признаци на живот в мен – никакви мозъчни импулси. Това излизане на душата извън умиращото тяло ми откри, че съзнанието ни не умира. То продължава и е съвсем живо, истинско и дейно, когато е извън тялото. Пред мен се откри един нов свят без болка, без телесност. Един свят в светлина, която в същото време е топлина, любов, обич. Там, от другата страна, в светлината, аз получих знание, че ще се възстановя напълно. Това е знание, което е телепатично, защото, когато ти си „там“ и съществуваш само като един облак енергия, който витае из светлината, ти нямаш уши и не чуваш гласове.

Но на всеки въпрос, който ти хрумне, отговорът е вече „там“. Даже отговорите бяха толкова там, че едва ли не седяха и чакаха въпросът да възникне. Това беше невероятно усещане, защото аз съм човек с 3 висши образования и зная какво е да се учи и добива знание, да се тренира мозъкът… но това беше друго – знание, което идваше във всяка частица от съществото ми и нямаше никакво място за съмнение. Знанието с всичките му аспекти просто е в теб. Затова, когато се събудих и ми казваха, че ще остана инвалид, аз знаех, че не са прави и че ще се възстановя. Но не мозъкът ми го знаеше, а всяка моя клетка в тялото.

- А как приеха специалистите това ваше убеждение?
- Лекарите и аз бяхме на абсолютно противоположни становища. Те си казваха: „Тази има 3 смъртоносни удара, но не умира, тогава ще е в инвалидна количка, малоумна и изцяло обслужвана цял живот, който впрочем ще трае няколко месеца“. Случвало се е при такива изказвания да хвърлям по лекарите чаши и бутилки... Това беше самоотбрана! Защото, когато всеки ден пред леглото ми спират 5 - 6 професори и ми говорят как цял живот ще бъда парализирана, а аз още не мога да се движа, за да стана и да се бия с тях, то исках просто да се махнат и да не ги слушам. Да не ми говорят тези неща. Затова използвах стъклените чаши до себе си като самоотбрана, след което ми ги смениха с пластмасови, а накрая ми махнаха всички неща от нощното шкафче и когато ожаднявах, ми носеха вода (смее се).

 - Не ви ли изхвърлиха от болницата?
 - Не, защото бях застрахована в най-високата категория, съответно от мен печелеха много сериозни пари. Никой не си изхвърля дойната крава, дори и да рита.

- Как обясниха възстановяването ви?

- Имаше една фраза, която присъстваше навсякъде в пациентската ми папка с изследвания – „спонтанно оздравяла“. И аз ходех да се карам с лекарите, че не може да пише нещо такова, понеже аз полагах кански усилия за своето оздравяване. Тогава те ми обясниха, че този термин не значи, че изневиделица си се излекувал, а че си се възстановил от травми, от които според медицината е било невъзможно да го сториш. Имала съм повече от 8 мозъчни кръвоизлива, един от които във фронталния кортекс?! Заради тях се смяташе, че няма да мога да говоря. Донякъде беше така, от 5-те езика, които владея - български, немски, английски, холандски и руски, бях забравила руския и английския. Но създадох своя система за работа с краткосрочната памет и успях да си я възвърна, понеже езиците ми трябваха за моята работа.

 - Каква работа, нали сте била парализирана?
- След месец, прекаран в интензивно, месец и половина – в обикновено отделение, и после в рехабилитационна клиника, докато ми свалят металната конструкция (която трябваше да нося, за да поема тежестта на главата, докато прешленът зараства), аз се прибрах вкъщи, където много скучаех и исках да ходя на работа. Тръгнах отначало терапевтично – веднъж в седмицата по 4 часа, после започнахме да ги увеличаваме постепенно и за 3 - 4 месеца се върнах на пълен работен ден.

 - Кога и как започнахте да се раздвижвате?
- Беше много трудно, вестибуларният ми апарат беше разбит и аз падах, не можех да стоя права и да вървя. Наложи се на 37 години да прохождам отново, когато вървенето е нещо, върху което никой не се замисля. Първия път, когато направих 2 крачки, беше толкова изтощително, че след това спах няколко часа, за да се възстановя от нечовешкото усилие. Месец и половина се учих да ходя, за да мина 100 метра, като още не можех да вървя по стълби. За да ми разрешат да се храня в столовата на болницата, която беше на долния етаж, а да не ми носят храна като на болна, трябваше да се освидетелства от специалист способността ми да вървя. Вземах изпит по качване и слизане по стълби... Докато се възстановя изцяло, така че да няма следа въобще от травмите, минаха 3 години. Дълго време имах болки, случиха се и други нововъзникнали състояния вследствие от инцидента… Доскоро си пазех скъсаните поли и панталони от многобройните падания по време на прохождането ми. Не можех да си улуча устата с вилица, това с храненето също ми отне време, докато възвърна навика.


- Разкажете ни за ранния период на вашето възстановяване.
- В началото са ме държали в изкуствена кома, но от време на време се будех. От този период имам снимки, на които съм широко усмихната. И всеки би се запитал как е възможно? Това се дължи на тоталното и всеприсъстващо знание, което получих по време на комата, когато бях „отвъд“. То е извън всякаква диалектика на съмнения, грешки и т.н. Тогава си дадох сметка как човек бързо може да излезе от конфронтацията на противоположностите и на това да категоризираме всичко. Аз просто знаех, че ще се възстановя, и то напълно. Затова бях добре.

- Как този достъп до вечно и тотално знание ви се отрази?
- Даде ми друг начин на съществуване. Ние сме възпитани и научени да мислим в недостиг. Все нещо „трябва“ – да учим, да работим, да печелим, да постигаме, да се борим… Защото все нещо не ни достига. Когато обаче обърнеш представата и заживееш с идеята, че всичко ти е достатъчно, изобилно, че даже и прелива, се сменя начинът ти на живот, ти вече знаеш „аз имам всичко, което ми е необходимо в този живот, оттук нататък мога само да давам“. Даване, обич, помощ, добра дума. Виждаш как и животът на хората, на които даваш, се променя от недоимък към изобилие. Любовта означава даване.

- Роси, какво има там… „отвъд“?
Там, в другото измерение, усещах светлина, любов и топлина – всичко в едно. Невероятно е. Ние сме аз и ти като тези познати форми само докато сме в тяло. Когато се превърнем в облак от енергия, си даваме сметка, че сме част от цялото. А цялото не може да загине, пропадне, не може да бъде убито. В него е всичко. Да си част от цялото, значи да престанеш да гледаш на останалите като на потенциални врагове или на такива, които ще ти вземат нещо или ще ти навредят. И аз имам потребност да им дам, защото ние сме заедно. Ние сме „ние“ – части от това цяло. Това беше едно невероятно изживяване и като казвам всичко това, е редно да споделя, че ми трябваха много години и четене на много книги и активно занимаване в тази област, за да разбера какво ми се случи. Защото то беше толкова зашеметяващо, че години наред не бях в състояние да говоря за него и бях отчаяна от това, че ме върнаха обратно.

- Задавали ли сте си въпроса защо точно на вас се случи това?

- Разбира се. В книгата разказвам за жена енергиен терапевт, която много ми помогна да се възстановя. Веднъж я попитах точно същото: „Защо това се случва на мен, след като аз не вярвам в тези неща?“. Тя отвърна: „Защото, ако ти разкажеш за случилото се, хората ще повярват на човек като теб, който е бил пълен скептик“.

- Лекарите интересуваха ли се как се е случило това чудо – вашето оздравяване?
- Не. Аз бях проблематичен и опърничав пациент и когато излязох от болницата, избягвах да водя битки с лекарите, защото моето оздравяване се случи по начини, които медицината не признава. Аз уважавам много тези хора, те правят невероятни неща. Без намесата на ортопедичните хирурзи аз нямаше да оживея. Така че аз съм им много благодарна, но те не бяха отворени за лечението, което аз избрах; не бяха готови за това, то беше отвъд техните знания и представа и нямаше смисъл да влизам в спор.

- Кое беше първото нещо, което искахте да направите след възстановяването, мечтаехте ли си за нещо конкретно?
- Аз много обичах да тичам, но ми трябваше година и половина, докато ми разрешат отново да го правя заради счупването на шийния прешлен. Но щом ми позволиха, с огромна радост започнах отново да тичам своите два, пет, а после и осем километра. Това беше разкошно, защото то е моят начин да си почивам от напрегнатата си работа, както и да черпя идеи за разрешаване на проблеми.


- Как бихте искали да видите медицината в бъдеще?
- Като една много холистична система. Не нещо, което лекува симптоми или някакви откъслечни поражения върху здравето, а влияе цялостно на цялата система: тяло, съзнание, душа, дух, всичко заедно. Начинът, по който съвременната медицина лекува, е такъв, че нанася много тежки поражения върху останалите системи. Да бъде лечение на първопричината, а не на симптома. От катастрофата насам не съм приемала никакви лекарства. Ако в някакъв момент не се чувствам особено добре, вземам хомеопатични средства. Не съм боледувала истински оттогава, дори и леки настинки не са ме хващали. Ковид също ме подмина, макар че съм била контактна.

- Какъв човек бяхте преди инцидента?
- Един амбициозен човек. Завършила съм философия, холандска филология, след това право и съм защитила дисертация по международно данъчно и финансово право във Виенския университет. Работех като данъчен адвокат, говорех 5 езика, пътувах по цял свят и правех кариера. Изпълнявах всички идеали за успех и просперитет, бях насочена към материалното, работех с много успешни фирми, където начинът на живот включва парите като основна ценност. Такъв човек бях аз тогава, на 37 години.

- Какво е отношението ви към парите сега?
- Живеем в свят, в който всичко се измерва в пари. Ако кажа, че парите не ме интересуват, то това няма как да бъде вярно. Отнасям се към парите като към средство, а не като към цел. Аз печеля много добри пари, но също така давам много от тях за благотворителни цели, за създаването на неща, за помощ на хора и животни, които нямат моя добър шанс за благополучие в този живот. Моите стремежи и търсения са вече много, много отвъд парите.

- Кои би трябвало да са истинските човешки стремежи?
- Много се надявам хората, задоволили в голяма степен материалните си стремежи, да не създават още и още такива, а да осъзнаят, че смисълът не се изчерпва с притежанието на коли, имоти, къщи, а че има нещо друго отвъд това. Целта на книгата е да пробуди това търсене у хората.

- За кого е тази книга?
- С нея се обръщам към всички, които са загубили вярата, че могат, и им казвам, че във всеки от нас се крие невероятна божествена искрица, която знае повече от всички лекари и учени на този свят. Хора, дръжте се за това знание, чуйте се! Ние сме научени да слушаме родителите си, учителите и другите авторитети. Чуйте себе си! В момента, в който го направите, ще разберете каква невероятна сила има във вас и колко отвъд може да стигнете от това, което са ви казали, че е възможно. Повярвайте отново, излезте на Пътя на своето пътуване към следващо измерение, към следващото ниво. Това е най-зрелищното пътуване, което можете да си представите! Дайте си малко хъс и... просто тръгнете.


Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: „Отвъд видимото“ онлайн! 8 на живо

Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: „Отвъд видимото“ онлайн!

Залата на 1 октомври бе напълно разпродадена. Потопете с в атмосферата на тайнственост и приятелство!

Днес е нашето събитие „Списание 8 НА ЖИВО: Отвъд видимото“! 8 на живо

Днес е нашето събитие „Списание 8 НА ЖИВО: Отвъд видимото“!

Очаква ви пълна зала с приятели - всички билети са продадени

Прочетете приказката за златната ябълка 8 на живо

Прочетете приказката за златната ябълка

Закодираните послания в българската народна приказка през погледа на учителя Йоги Тан на събитието „Списание 8 НА ЖИВО: Отвъд видимото“

Добрата вещица и Mалкият принц 8 на живо

Добрата вещица и Mалкият принц

На 1 октомври Розмари Де Мео ще ни разкаже за една тайнствена среща

Ключовете на богомилите 8 на живо

Ключовете на богомилите

На 1 октомври Христо Буковски ще ни сподели знанията си за богомилските символи и тайни

Списание 8 НА ЖИВО: Вижте програмата на събитието 8 на живо

Списание 8 НА ЖИВО: Вижте програмата на събитието

Очакваме ви на 1 октомври с най-любимите ви лектори

В зоната на абсолютното знание 8 на живо

В зоната на абсолютното знание

С лекция на 1 октомври Росица Якобс ще сподели знанията, които получава по време на дълбока кома

Свръх-звуков полет в невидимото 8 на живо

Свръх-звуков полет в невидимото

На 1 октомври ще се понесем на крилете на музиката с лекцията на маестро Камджалов

Коя гледна точка избираш? 8 на живо

Коя гледна точка избираш?

На 1 октомври журналистът Стойчо Керев ще ни разходи из другите гледни точки за света, в който живеем

Списание 8 НА ЖИВО: „Отвъд видимото“ 8 на живо

Списание 8 НА ЖИВО: „Отвъд видимото“

Приветстваме есента с любимите лица на „8“!

Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: „Мирът иде!“ онлайн! 8 на живо

Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: „Мирът иде!“ онлайн!

Събитието на 30 април окрили стотици хора. Станете част от него (отново)!

… и мирът дойде в нас 8 на живо

… и мирът дойде в нас

Поредното събитие Списание 8 НА ЖИВО окрили стотици хора

Днес е събитието на Списание 8 НА ЖИВО: „Мирът иде!” 8 на живо

Днес е събитието на Списание 8 НА ЖИВО: „Мирът иде!"

Нека заедно излъчим мощна вълна от Светлина и Любов

Тайната на умиротворението 8 на живо

Тайната на умиротворението

На 30 април Гуру Йоги Тан ще ни покаже пътя към Светлината, Единството, Еднаквостта и Любовта

Може ли науката да спаси човечеството? 8 на живо

Може ли науката да спаси човечеството?

На 30 април ученият и изобретател ще ни разкаже за градивната страна на науката, която издига живота ни