Снимка: Guillaume de Germain, Unsplash
Дребна сивичка кокошчица си седяла на полянката до курника и силно натъжена нареждала:
— Аз съм бедна и нещастна. Петлите не ме разбират, кокошките ме обиждат. В курника е тъмно, тъпо, скръбно, самотно и сиво.
С две думи - седяла и страдала. И точно в този момент край нея прелетяла огромна бяла птица. Чула тя воплите на кокошчицата, приземила се и казала:
— Не се коси, кокошчице. Искаш ли да ти помогна да полетиш към една прекрасна страна, където ще бъдеш щастлива?
— Не — отговорила невзрачната кокошчица. — Това е невъзможно. Кокошките не могат да летят.
— И какво от това? — отговорила бялата птица. — Аз ще те науча.
— Не — категорична била сивата кокошчица. — Крилете ми са твърде малки за това.
— Не преживявай толкова — промълвила бялата птица. — Искаш ли да те сложа на гърба си и да полетим заедно?
— Не — въздъхнала кокошчицата. — Ще долетим там, където казваш и аз няма да има къде да живея.
— Не се коси — обнадеждаващо казала бялата птица. Ще ти помогна да направиш така, че да има къде да живееш.
— Не — отговорила сивата кокошчица. — Какво ще правя там сама? Ще ми е тъжно.
— Спокойно — усмихнала се бялата птица. — Ще ти помогна да си намериш петленце.
— Не — казала кокошчицата. — Ами ако изведнъж това петленце се окаже злобно и вредно?
— Не се коси — въздъхнала бялата птица. — Ще те науча да живееш така, че през живота си да срещаш само забележителни петли.
— Не — казала сивата кокошка. — Няма такива петли на света.
— Върви по дяволите! — закрещяла бялата птица, разперила огромните си красиви криле и отлетяла.
А дребната сива кокошчица вече напълно се убедила колко несправедлив е светът, в който тя живее и колко лошо се отнасят към нея всички околни...
Превод: Списание Осем
