Смърт за гадния наркоман! Това ли е решението?

Според д-р Иван Добринов, психиатър, началник на Шесто мъжко отделение в психиатричната държавна болница в Раднево кокаинът, амфетамините, метамфетамините и много от новите психоактивни субстанции могат да предизвикат тежки необратими психиатрични усложнения и агресивно поведение. Човек губи връзка с реалността, може да има мисловни разстройства и дезорганизирано поведение. Той е опасен за себе си и околните. Той може да лае като куче, или да заколи майка си с нож. Може да изпотроши апартамента си и да го подпали, заедно с хората в него. Може да обикаля с брадва по осевата линия на шосето и да предизвика редица ПТП, да се сбие с няколко полицаи.

По време на психозата често се появяват налудни идеи и халюцинации, които мотивират тези действия, разказва д-р Добринов пред Стандарт нюз. През последните години в болницата ни се  хоспитализират все повече такива младежи, добавя той.

Те са със зрителни халюцинации и илюзии, параноидните налудности са със заплашително съдържание на фона на изостреното активно и пасивно внимание и ясно съзнание. В типичния случай поведението на индивида е враждебно, ирационално и може да доведе до безповодни прояви на насилие.

„В Европа задължителното лечение при доказана употреба на наркотици е факт, но в България не е. И трагедиите, като тази с Милен Цветков, си продължават. Няма съдия в мача между наркоманите и обществото. Има само жертви.“ – пише вчера сайтът на Дойче Веле за България. И преди година пак там: „Една грозна истина за България: България се провали: и до ден днешен държавата не предлага адекватна политика за лечение и превенция на наркозависимостта. Вместо това наркоманите се превръщат в престъпници.“

За съжаление, това е разбирането у нас за наркозависимите. Те са си виновни, техен избор е, мръсни гадове, и на калпавите им родители. Затвор за родителите на наркоманите и смърт за наркоманите иска общественото мнение. И никой не допуска, че на мястото на Кристиан може да е и някое друго момче, не в подобен джип и не задължително с богати родители. Защо ли?

Защото тревата и дрогата са навсякъде. Навсякъде. Леснодостъпни. На една ръка разстояние дори от 12-годишни деца. Попитайте лекарите от психиатриите, попитайте почернените родители, които работят от сутрин до мрак за насъщния и после в един миг ги викат или в полицията, или в лудницата, или направо в моргата...

Всяко момче (и момиче), което е на 22 години в момента, е учило в училище, в двора на което е изпушило първата си трева. Посетило е първата си „детска“ дискотека или зелено училище, където за първи път е опитало амфетамини и/или се е напило до припадък, защото и течната дрога – алкохолът, в България е адски евтина и достъпна дори за деца т.н. и т.н.

Всеки казва - това с моето дете не може да се случи, защото ние сме го възпитали правилно, но дали наистина е така. Когато тревата и дрогата са по-лесно достъпни от цигари и алкохол, когато всички около детето ви го правят, не е лесно той да остане „добре възпитан” аутсайдер.

Учителите обвиняват родителите, но те от години знаят кои са дилърите в двора на училището. Полицаите обвиняват разюзданите младежи, но често сами са част от схемата. Политиците обвиняват родителите, но те не променят НК, защото много от тях също купуват, ползват, или правят бизнес с отровите.

Има извършено тежко престъпление. Нека има и справедливо тежко наказание за виновния. Това е безмилостно ясно. Всеки отговаря за действията и бездействията си по силата на закона.

Но тук започнат въпросите: Какво прави България за своите наркомани? Те не са ли попаднали в лапите на наркотиците в държава, която си затваря очите пред лавинообразно нарастващия пазар на синтетична дрога? Какво прави България за своите деца, за да не станат те наркомани? Наркоманията е тежко психо-физико-социално заболяване, хронично, рецидивиращо и смъртоносно, но къде у нас се лекуват наркоманите?

Психиатричните държавни болници с нищожните си бюджети, забравени и захвърлени от държавата от години, могат ли да поемат армията от все по-млади наркомани, нуждаещи се от лечение? Имат ли ресурса да ги лекуват? Държавата осигурява ли принудително лечение и съответстващата организация за това? Държавата създала ли е структури за ресоциализация на вече преминалите лечение наркозависими? Има ли терапевтични групи в местата за лишаване от свобода? Отговорът на повечето от тези въпроси е не.

Милен Цветков си отиде. Но дрогата, тревата, пазарите и дилърите остават. До следващата смърт, причинена под въздействието на сатанинско силно психо-активно вещество, което превръща хората в зверове. И до следващия народен гняв: "Убий мръсния наркоман!"