Какво крие невротичната вина

Невротикът изпитва постоянен страх да не предизвика раздразнението на околните. Невротикът може да се страхува както да откаже покана, така и да я приеме. Страхува се както да изрази своето мнение, така и да не го направи. Особено се плаши да изрази несъгласие с мнението на някого, да изрази желанията си, да не отговори на поставените изисквания и да не би да остане незабележим. 

Невротикът живее с перманентния страх хората да не научат нещо за него. 

Това се обяснява с неистов стремеж да се предотврати някакъв конфузен момент, излагане и падение.

Основният фактор, който обяснява страха от неодобрението, е огромното разминаване между фасадата, която невротикът показва на света и себе си, и всички онези репресивни тенденции, скрити зад тази фасада. Въпреки че самият невротик страда силно от тази висока самовзискателност, за него е жизненоважно да си я задържи в емоционалния свят. Защото тази претенция към самия него го предпазва от скрито безпокойство. Това, което той трябва да скрие, е в основата на страха от излагане и неодобрение. 

Искреността е отговорна за страха му от неодобрение, така смята той. И се страхува от разкриването на точно тази неискреност.

Невротикът иска да скрие своята „агресивност“. Не само гнева, завистта, жаждата за отмъщение, унижението, но и всичките си тайни претенции към хората. Той не иска да положи собствени усилия, за да постигне това, което желае, вместо това пробва да се храни с енергията на другите. Това може да се случи или чрез използване на сила, експлоатирайки хората, или чрез обич, „любов“, угодничество и подчинение на другите. Ако претенциите му са засегнати, той се чувства много притеснен, че

Той също така иска да скрие от другите колко е слаб, безпомощен и беззащитен. Колко неспособен е да отстоява правата си, колко силна е тревожността му. Поради тази причина създава облика на властта. Той презира слабостта в себе си и в другите. За слабост, той счита всяко неспазване на опорните точки, които той счита за правилни. Защото ако той презира някаква слабост, предполага, че другите, ако я открият у него, ще го презират. Затова той живее в постоянна тревожност, че рано или късно всичко ще бъде разкрито.

Ето защо вината и съпътстващите я самообвинения не са причината, а резултатът от страха от неодобрение и в същото време служи като защита срещу нея. От една страна, те спомагат за постигане на спокойствие. От друга страна пречат да се види реалното състояние на нещата.

Самообвинението води до успокоение. Ако обвинявам себе си за това, че някой не си е свършил работата, значи не съм толкова лош човек. Засилва самочувствието. Но невротикът рядко се докосва до истинската причина за недоволството му от себе си.

Самообвиненията не позволяват на невротика да види необходимостта от промени и служат като заместител на такива промени. Трудно е да се промени нещо в една завършена личност. А за невротик това е почти непосилно. Много от неговите дълбоки нагласи са породени от безпокойство. И ако започнете да ги докосвате, това предизвиква голям страх и съпротива. И тогава изглежда, че самообвиненията водят до промяна. Потапянето във вина показва отклонение от трудната задача да променим себе си.

Самообвиненията също така дават възможност на невротика да не обвинява другите, а само себе си, което изглежда по-безопасно. Това най-често идва от патриархалното семейство, в което един от основните принципи е: грях е да критикуваме родителите. Когато отношенията се основават на авторитаризъм, има тенденция да се забранява критиката, защото обикновено това подкопава доверието. Ако детето не е много сплашено, то ще се съпротивлява, но силното чувство за вина ще го травмира. На по-плахото дете дори няма да му хрумне, че родителите може да грешат. То обаче ще чувства дълбоко в себе си, че някой все пак греши. И щом това не са родителите, значи е то.
Следователно вината е негова. Детето ще поеме вината върху себе си, вместо да осъзнае, че към него са се отнесли несправедливо.

Със самообвинение. С предотвратяване на всяка критика, като се опитва винаги да бъде безупречен и да постъпва правилно. (Но невротикът приема за критика дори различното мнение.) Прави се на безпомощен, ако това не върви – разболява се. Болестта като начин за справяне с трудностите на живота отдавна е известна. Но при невротиците този „метод“ е доста важен. Например, невротик, който има проблеми с шефа си, може да изпита остра атака на чревно разстройство. Болестта в този случай позволява на невротика да избегне среща с шефа. И той има алиби, вместо да осъзнае малодушието си.

Невротикът избира да се представя като жертва. Да се чувстваш жертва е често срещана стратегия. Това е ефективен метод за защита срещу неодобрение. Той позволява да се отклони фокуса от самообвиненията към обвинение на другите.