Снимка: Дерек Томсън, Unsplash
„Помниш ли как те хранех, като беше бебе?“ Подобни неща, изречени от децата много сериозно, често предизвикват скептична реакция у по-големите и „по-мъдри“ възрастни. Най-често малчуганите просто заявяват онова, което усещат като истина. Те не се стремят да докажат нещо или да спечелят спор за реалността на миналите животи; те просто изразяват собствената си истина. Това пишат в книгата си „Спомени от рая“ Уейн Дайър и Дий Гарнс.
Някои хора помнят сънищата си, а други – не, или пък рядко. По същия начин, изглежда, някои си спомнят миналите си животи, а други нямат никакво понятие за подобни неща. Роденото в семейството бебе може да е въплътило душата на любим човек, който е починал, и изглежда, има доста доказателства в подкрепа на подобно заключение, казват Дайър и Гарнс. Те са категорични в едно – че малките деца заради необремененото си от клишета и наложени предразсъдъци съзнание, по-лесно и по-ясно могат да изрязят спомените си от минали животи.
Важно е да има кой да ги изслуша без да им се подиграва или да им прави забележка, че лъжат или твърде много фантазират. За съжаление много родители реагират по този начин към звучащите като фентъзи филм откровения на наследниците си.
Малките деца са изпълнени с божествена духовна мъдрост. Приканвам ви да прекарвате с тези новодошли създания възможно най-много време и то пълноценно. Седнете на пода и бъдете с тях на тяхното ниво. Гледайте ги право в очите и говорете с тях не като равен с равен, а като ученик с духовния си учител. Ако детето се чувства сигурно и обожавано, има много по-голяма вероятност да сподели с вас уникалното си вътрешно знание за света отвъд физическото царство, съветва Дайър.
Той разказва как една мъдра жена някога му казала в прав текст: „Когато идваме на този свят, ние плачем, а всички останали се смеят. Когато напускаме този свят, ние се смеем, а всички останали плачат“. Може би причината бебетата да плачат е, че им липсва мястото, откъдето са дошли, разсъждава писателят.
Ако просто слушаме своите малчугани с отворено сърце и непредубеден ум, ще научим от тях толкова много и вероятно ще помогнем на бъдещите поколения да не забравят откъде са дошли, както и невероятното, вълнуващо пътуване, което се крие отвъд физическото.
Въображението е най-големият ни дар, който сме получили. Всичко, което днес съществува във физическата вселена, някога е било мисъл. Приканвам ви не само да позволявате на въображението на детето ви да се развихри, но да дадете простор и на собственото си. Ето какво казва Алберт Айнщайн: „Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им вълшебни приказки. Ако искате да бъдат още по-интелигентни, четете им още вълшебни приказки“.
Не проявявайте скептицизъм, оставете въображението на детето да се рее във всяка избрана от него посока. И никога не забравяйте, че ако вие не виждате онова, което детето ви сочи, това не означава, че то не е реално. Наистина, ако децата използват въображението си, без да срещат критики, това е най-сигурният начин да станат дори още по-интелигентни. Също така, те биха могли да ви научат как да използвате собственото си въображение по-креативно. Може би е време вие да започнете да четете повече вълшебни приказки, съветват авторите на „Спомени от рая“, издадена на български от издателство „Кибеа“.
