Снимка: Facebook
Джеф Фостър е роден през 1980 г. в Лондон. Изучава астрофизика в Кеймбридж. Дълги години е измъчван от депресия, от чувство на отчаяние и самота. Всичко това го води в крайна сметка до сериозно физическо заболяване и мисълта за близка смърт, но и го извежда в началото на духовния му път. Автор е на бестселърите „Живот без център", „Извънредно отсъствие", „Чудото на битието".
От миналата година Фостър е диагностициран с хронична неврологична лаймска болест в късен стадий. Болестта е предизвикала POTS (синдром на постурална ортостатична тахикардия) - тежко разстройство на вегитативната нервна система. Почитателите и последователите на Джеф Фостър събират дарения от цял свят, необходими за поддържане на живота му.
Текстовете на Фостър напоследък не са весели, но са изпълнени с вяра и светлина по пътя към святата истината и вездесъщата любов. Предлагаме ви една от последните му словесни импресии, която може да се използва за медитация. И му пожелаваме здраве.
И нощта ни принадлежи, и зората също и ние никога повече няма да забравим тази благодат, която ни е дадена, никога повече няма да изоставим този ден в търсене на друг.
Любовта не е нещо, което откривате, тя е като енергия, течаща, понякога мека, едва забележима, пулсираща, друг път бушуваща, вулканична. Лееща се навсякъде, запълваща пукнатините в тротоара, рушаща стените, които издигнахме, за да ни разделят. Кипяща като поток, намираща своя път във всяко пространство. Неудържима, търсеща своя източник, търсеща своя дом, течаща през дървета, езера, хора, вливаща се в откритото небе, покрай галактики, назад и напред във времето.
Някъде се ражда бебе, човек поема последния си дъх в болница някъде, кой знае къде, армия влиза в бой, побеждава, роб къса веригите си, големи зверове ходят по земята, без да знаят колко близо са стигнали до пожарите.
Звездите се раждат и експлодират. Първият ви рожден ден, дипломирането ви, смъртта на майка ви, баща ви, вие - криещи сълзите си в кърпички. Предизвикателствата, които чувствахте, че никога няма да преодолеете, и преодоляхте...
А някъде посред нощ, навън през някой огромен океан, някъде в тъмните дълбини на сърцето ти или може би близо до границите на познатата вселена, не знам, тя - любовта си спомня, обръща се назад, спомняйки си източника, да, сега си спомня извора и се обръща назад. Не търсейки, а сипейки се. Не с натиск, а позволяваща да бъде издърпана.
Тя пропада назад, през светлината и тъмнината, през канализацията на милион изгубени светове, чрез мистерия, през пластове блаженство и болка, в теб, в древното ти сърце - в нейния дом.
Тя е пътувала до краищата на светове, отвъд времето и пространството, чрез неописуеми ужаси и екстази и тя отново те е намерила, където те е оставила, където е започнало търсенето.
Поеми дъх сега, усети как сърцето ти бие, как коремът ти се издига и спада. Това не е просто някакво обикновено движение, някакъв миг от поредица моменти, това е вечност, движеща се, дишаща, безкрайна по природа си, ограничена във форма, но все още безкрайна в същността си.
Винаги си бил ти - търсен и намерен, изгубен и открит.Това е просто един обикновен ден от живота ти - деца за хранене, сметки за плащане, чувства за изпитване. Но сега знаеш, сега не можеш да забравиш, въпреки съня, въпреки пътуването - зората ти принадлежи, а и нощта също.
И всеки зов на всяко създание и всеки чифт очи, всички вие - гледащи, чудещи се, мислещи за дома - никога повече няма да забравите тази благодат, която ви е дадена.
Никога повече не изоставяйте този ден в преследване на друг.
Никога не търсете любов извън собственото си изпомпващо любов сърце, никога не се съмнявайте в това, което интуитивно сте знаели, още когато майката ви е извела на този свят и окървавени сте видели блестящото небе над себе си:
Вие не сте грешка, не сте проклета грешка, вие сте природата, вие са цели и достойни, достойни за любовта, която пътува през еони и светлинни години и се промъква през сенки и нечистотии, за да се върне при вас.
От теб тя се е родила, към теб тича.
Към дома, майко, вкъщи!
