
Снимка: Ксения Макагонова, Unsplash
Детето ти се опитва да се покатери на дървото.
Какво ще направиш?
Веднага започваш да се страхуваш – ами то може да падне, да си счупи крака или нещо да се обърка. Страхът те кара да си припрян и ти го спираш.
Ако знаехте каква радост е да се качиш на дърво, щяхте да му помогнете, за да може детето да се научи как да се катери по дървета! И ако се страхувате – помогнете му, отидете и го научете. Вие също се катерете с него!
Помогнете му да се научи, за да не падне.
Страхът ви е полезен - показва любов, че детето може да падне, но да спрете детето да се катери по дървото означава да спрете детето да расте.
Трябва да знаете нещо съществено за катереното по дърветата.
Ако едно дете никога не е правило това, то ще остане лишено от много силно усещане, това богатство ще му липсва през целия му живот. Лишавате го от нещо красиво и няма друг начин то да го научи, освен ако не опита!
От време на време падането от дърво също не е толкова лошо. Във всички случаи е по-добро от това човек да е бил лишен завинаги от този опит.
Или детето иска да излезе под дъжда и да тича по улиците, а вие се страхувате, че може да настине или да получи пневмония или нещо подобно - и страхът ви е лесно разбираем! Затова направете нещо, за да е по-устойчиво детето на настинки, по-здраво. Заведете го на лекар. Попитайте лекаря какви витамини трябва да му се дадат, за да може то да тича под дъжда, да се наслаждава, да танцува и да няма страх, че ще настине или ще получи пневмония.
Но не го спирайте. Да танцуваш по улиците, когато вали, е такава радост!
Да го пропуснеш е равнозначно да пропуснеш нещо много ценно.
Ако познавате щастието и ако сте наясно какво е то, ще можете да усетите детето си и как се чувства то.