Светът в теб3 декември 2021

Няма лек за нашата болест, защото самите ние сме патогенът

Кабалистът Михаил Лайтман за духовно болното човечество и за пътя към светлината

Снимка: Facebook

"Понякога усещам, че никога няма да се научим да симпатизираме някому или да се грижим един за друг. Вместо да изпитваме състрадание, ще станем толкова отчуждени, че ще се самоунищожим един по един, докато всички не изчезнем." Това написа доктор Михаил Лайтман, основател на Международната академия по кабала, в свой пост във Фейсбук преди няколко дни. Ето целият текст на миротвореца и филантроп:

Съобразяваме ли се с истинската си природа? Това е, което трябва да почнем да правим. Понякога ставам дълбок песимист и си мисля, че ще е най-добре да се свика световно събрание в пленарната зала на Обединените (и жалки) нации и представителите им да постигнат съгласие едновременно да натиснат червения бутон и да издухат всичко веднъж завинаги. Най-малкото, бихме спасили Земята от хора...

Погледнеш ли света, виждаш всички – политици, учени, финансови магнати – работят за една-единствена цел: да унищожат другите и самите те да не бъдат унищожени.

Няма лек за нашата болест, защото самите ние сме патогенът.

Човечеството е болно, защото сме болни духом.

Когато умовете ни са зли, всичко, което правим, казваме или мислим, е зло, както и светът, който сме създали. Когато съм в такива настроения, просто искам да заспя, да забравя за всичко и никога да не се събудя.

В същото време нямам друг избор, освен да продължа да правя това, което чувствам, че е моя задача - да кажа на света, че има съвсем различен начин.

Чувствам, че трябва да накарам хората да осъзнаят, че страданието не е задължително. Можем да съществуваме по съвсем различен начин и да бъдем в съвсем различно състояние от това, в което сме днес.

Трябва да помним, че природата се състои от противоположности. Има ли черно, има и бяло; има ли тъмнина, има и светлина; а щом има абсолютно зло - значи има и абсолютно добро.

И така, въпреки целия песимизъм, който понякога изпитвам, знам, че след мрака, в който се намираме, светлината ще дойде. Ще станем обратното на това, което сме днес.

Aко не сме наясно, че съществува обратното на тъмнината, ще ни отнеме повече време да го открием. Ще се стигне до него по един или друг начин.

Но нашите мъдреци ни казват, че не е нужно да потъваме чак до дъното, за да стигнем чак до върха, ако положим съвместни усилия да стигнем там по-скоро.

Просто трябва да разпознаем злото в нашата природа и да се трудим, да се молим да станем обратното на това, което сме - безусловно обичащи и безусловно обичани.