снимки: iStock
Но какво е това ПРИЕМАНЕ, за което постигналите духовно просветление говорят?
Лесно е да ПРИЕМАМЕ нещата такива, каквито са, когато ни се случват хубави, зареждащи, радостни, щастливи събития. Често дори не им обръщаме внимание, не ги осмисляме в дълбочина и за това защо се случват в живота ни. Просто ги ПРИЕМАМЕ. И ги преживяваме.Но не така стои въпросът, когато говорим за негативните събития и обстоятелства, които ни спохождат.Когато ни се случи нещо лошо плачем, тръшкаме се, оплакваме се, тъгуваме, самосъжаляваме се, проклинаме съдбата, обвиняваме другите. Бунтуваме се, отричаме, ядосваме се и се зареждаме с куп отрицателни емоции, които не ни носят нищо добро и градивно. Буквално излизаме от кожата си, ставаме друг човек, мразим, заклеймяваме, страдаме. Тогава се обаждат нашите първични и неконтролирани емоции.
Ако успеем за миг да ги укротим и да пуснем в действие нашето дълбоко осъзнаване на ситуацията, ще забележим, че всичко това е излишно. Че отрицателните емоции и реакции с нищо не променят обстоятелствата около нас. Всичко си остава такова, каквото е. Не можем да върнем от оня свят близък човек, не можем да предотвратим станалата вече катастрофа или друга тежка ситуация, която ни е застигнала по пътя. Точно тогава идва моментът, в който трябва да извикаме дълбоко в себе си ПРИЕМАНЕТО. Важно е обаче да знаем, че ПРИЕМАНЕ не означава ПРИМИРЕНИЕ – скланяне на глава и предаване. Не! То означава СМИРЕНИЕ.
Да се научим да приемаме не е лесно, но е важно
ПРИЕМАНЕТО скрепява връзката между ума и тялото ни. Когато сме в процес на ПРИЕМАНЕ, ние всъщност изпращаме сигнали към Вселената, към Бог, към нашето висше Аз, че вярваме в техния план и промисъл, както и в това, че сме тук с причина. Че това, което става в момента, идва при нас с причина и има своя дълбок смисъл. Смисъл, който може и да не проумяваме в настоящето, но предстои да ни се разкрие рано или късно. Процесът на ПРИЕМАНЕ и смирението, с което го подплатяваме, са важна част от нашето духовно израстване.Но ПРИЕМАНЕ не означава да се пуснем по течението, да не правим нищо, за да подобрим живота си, и да чакаме да ни се случва само онова, което „съдбата е предопределила за нас“. Напротив! Когато практикуваме ПРИЕМАНЕТО, ние сме по-спокойни, щастливи, уравновесени, заземени и сме способни да осмислим всичко по начин, който ще ни подскаже какви действия е най-добре да предприемем, за да продължим напред и да съградим нашия мечтан живот дори когато се чувстваме тъжни, самотни, изоставени от Бога и съдбата, когато се чувстваме като жертва на обстоятелствата.
Най-големият враг по пътя ни към постигането на всемирното, искрено ПРИЕМАНЕ се оказва вътрешната съпротива, която всеки от нас изпитва понякога. Ако дълбоко в себе си не можем да се освободим от нея, то ние само бихме се самозалъгвали, че приемаме лошите неща в живота си, докато съпротивата и чувството за лъжовност само биха нараствали. Ако обаче успеем да се смирим истински и достигнем точката, в която с лекота практикуваме ПРИЕМАНЕТО на външните обстоятелства и самите себе си, то тогава бихме се възползвали безпрепятствено от всички блага, които този процес носи.
Лошите ситуации също са Бог
Ако вярваме, че Бог е навсякъде и всичко е Бог (или част от него), то бихме могли с лекота да ПРИЕМЕМ, че лошите ситуации, в които изпадаме, също са Бог. Това (ако въобще вярвате в Бог, независимо какво точно представлява той за вас и с какво име го наричате) до голяма степен би облекчило негативните емоции и чувства, които се надигат у нас – недоволството, омразата, гнева, тъгата, раздразнението и т.н.Да ПРИЕМЕМ живота такъв, какъвто е, с цялата му тежест, трудности, лишения и изпитания, всъщност това е центърът, към който ни тегли идеята за духовното ПРИЕМАНЕ на нещата. Целта е въпреки всички стресови фактори, да живеем живота си спокойно, щастливо и с позитивна нагласа. В противен случай често хората преувеличаваме силата и значимостта на проблемите си. Правим ги по-големи, отколкото са в действителност, и им позволяваме да „притежават“ и подчиняват съществуването ни, като се фокусираме твърде много в тях. Ключът към справянето ни с всеки проблем се корени в това да го разпознаем, осъзнаем и ПРИЕМЕМ спокойно (съвсем съзнателно и нарочно) като неизбежна част от нашето пътуване
Посветени духовни водачи и техни последователи казват, че дали ПРИЕМАМЕ, или не това, което ни се случва, всъщност представлява вечната битка между егото и душата. Егото отхвърля, душата ПРИЕМА. За да израсне душата, егото трябва да се смири, докато успеем напълно да се освободим от неговите пипала и то се разтвори в чувството ни за безусловна любов.
Мощна мантра
По пътя ни към трайния процес на практикуване на безусловно ПРИЕМАНЕ, можем да си повтаряме мощната йога мантра: „Аз съм спокоен такъв, какъвто съм“, която според учители на практиката привлича именно ПРИЕМАНЕТО в нашия духовен свят. Можем да я допълним и със свои думи като си повтаряме:
В края на този текст правим едно важно уточнение. Ако не ПРИЕМАТЕ дори едно-единствено обстоятелство в живота си, една малка част от него, колкото и незначителна да ви изглежда тя - няма как да изпитате истинското, пълно удовлетворение от пътуването си по тази земя. Това мъничко нещо ще разваля „картинката“ и вечно ще ви дърпа назад. „Аз съм спокоен такъв, какъвто съм, и приемам безусловно и с благодарност всичко, което се случва в живота ми“
