За хвърлените камъни и виртуалния башибозук
Една сгрешена неволно буква на литературен герой във фейсбук отприщи безмилостен гняв срещу дете със Синдром на Даун

Илюстрация на Боримечката в първото издание на "Под игото" - 1894 г. Худ. Иван Мърквичка,
Грозно грачене бе подето срещу човека, публикувал снимката. Толкова смазваща злоба, гнусни квалификации, обвинения, жлъч и подигравки за една неволно сменена буква...
Животът, дори този в мрежата, е най-добрият ни учител. Дълбока поука има в простичката случка от битието - да не прибързваме с безмилостните си оценки, мнения и присъди, защото никога не знаем цялата истина. Винаги има още поне една гледна точка. Има и една стара мъдрост: "Когато сочиш някого с пръст, останалите три пръста сочат към теб..."
За илюзията наречена социална мрежа
Само че преди две седмици срещнахме в един супермаркет жена със Синдром на Даун на 47 години, която беше придружавана от родителите си и те бяха възхитени, че Божан говори. Но той не само говори, ами е в компютърен клуб в елитната гимназия, където учи.
Напук на синдрома, на диабета, на сърдечната операция, на Хашимотото. Играе на доста добро ниво шах. Чете от малък, пише от малък, е, бърка често "г" и "к", "д" и "т", както е видно и цели думи. И знае отлично кой е Боримечката или Буре мечката, ако щете. На паметника в Клисура сме ходили няколко пъти. При това е най-големият патриот в семейството. Онзи ден мивката се беше запушила и като дойде от банята каза, че мивката е пълноводна. На мен ми се видя красиво. И Буре мечката ми се вижда красиво.
А Фейсбук профила си направи сам преди доста време, ние с майка му бяхме против, но кой ни пита. От време на време качва природни снимки по групи за български забележителности. Правим му забележки да не прекалява. Видно, без успех. Да остане без телефон не може да става и дума - той му чете сензора за кръвна захар. И когато се наложи да пие захарна вода в час му пишем по Вайбър.
Сега с тази нова популярност вероятно ще се наложи да му спра фейса. Ще видим. Не за друго, а за да не го тормозят. Не че му пука. Нито на мен. Може би на майка му и на сестра му, обаче. И от съображения за сигурност.
Всъщност, това, което хората, които споделят тази смешка не разбират, е че споделят истинско постижение на вече пълнолетно дете със Синдром на Даун, което, разбира се, винаги ще си остане дете. Това, което те мислят, че е неграмотност е изключително негово постижение, постигнато с огромен труд - негов и на близките му, както и на невероятния му борчески характер. Почти като на Буре мечката. Никоя от двете му баби например не може да създаде публикация във Фейсбук. Но е и също толкова постижение на образованието ни, което днес също отнася обиди.
Разбира се, това тук ще го прочетат незначителен брой хора в сравнение с тези, които ще видят скрийншота и ще се посмеят. Нека. Няма проблем. Просто не знаят, че се смеят на една илюзия.
Още по темата:

Битката срещу омагьосването на ума: задавайте въпроси, не приемайте готови отговори
Разликите между обикновената зона на комфорт и закостенелите вярвания

13 пролетни утвърждения за ново начало в работата и живота
Позволете на енергията на откривателството да заеме място в живота ви

Приемете своите демони, защото борбата с тях само ги прави по-силни
Антъни де Мело: Вечният живот е сега, но ние не го осъзнаваме. Ние сме твърде разсеяни от нашите привързаности.

Приказка за Шах Маран
Сияйната царица – митично същество с глава на жена и тяло на змия – е знаела, че от обичта по-велик е само животът

Потискането на една мисъл я прави силна, а вас - слаби
Ошо: мисълта харесва да я прогонвате и тя да се връща, тази игра й допада

Всеки от нас някъде го чака неговият специален човек
Ваяна Стейбъл за седемте вида сродни души

В касичката на живота няма пари и придобивки, а спомени и впечатления
10 неща, които ми се разкриха по пътя към помъдряването

7 необичайни въпроса, за да откриете житейската си цел
Трябва да намерим какво ни вълнува страстно и да си признаем на какви жертви сме готови

Всичко ще направя, за да си щастлива, при условие че останеш нещастна
На несъзнавано ниво „грижовната" майка тържествува, когато детето й е болно

Мозъкът не намалява скоростта на обработка до 60 г.
Гьоте завършва „Фауст“ на 92 г., Нютон работи до сетния си дъх на 84 г.

Отървете се от чувството за вина, то може да убива
Лиз Бурбо: Според духовните закони ние в действителност никога не сме виновни

Никога повече обидена, наранена, оскърбена, виновна, недооценена
Висшият пилотаж на психологическата зрялост – отговорност за собствените чувства

8 признака, че имате нужда от енергийно пречистване
...и начини, по които да го направите

Защо се нуждаем от себеанализ всеки ден
Така ще почистим душата си, ще ни помогне да вземем решение и да не грешим отново