Илюстрация на Боримечката в първото издание на "Под игото" - 1894 г. Худ. Иван Мърквичка,
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“
Йоан 8:7
Една снимка от Клисура обиколи вчера скоростно българските социални медии. Снимка с паметника на Боримечката - легендарния герой от "Под игото", описан от великия ни Вазов. Името на литературния герой беше написано грешно. Нарочно няма да сложим скрийншот. От уважение към автора на долните редове и неговия син.
Грозно грачене бе подето срещу човека, публикувал снимката. Толкова смазваща злоба, гнусни квалификации, обвинения, жлъч и подигравки за една неволно сменена буква...
Животът, дори този в мрежата, е най-добрият ни учител. Дълбока поука има в простичката случка от битието - да не прибързваме с безмилостните си оценки, мнения и присъди, защото никога не знаем цялата истина. Винаги има още поне една гледна точка. Има и една стара мъдрост: "Когато сочиш някого с пръст, останалите три пръста сочат към теб..."
(Случаен паралел на злото: На същата дата - 26 април 1876 г. орди от башибозук, събрани от Стремската долина и Казанлъшко, водени от Тосун бей, притискат в клещи Клисура. Загиват въстаници, изклани са зверски над 200 жени, деца и старци. В превод от турски башибозук е "повредена глава"...)
Ето какво написа вчера бащата на детето, пуснало снимката.
За илюзията наречена социална мрежа
Да, това е моят син.
Смешно е и се разпространява като горски пожар днес във фейса. Първо брат ми го е видял, каза ми, че има хора, които го обиждат и че Божко не го заслужава. Обадих му се да си махне публикацията, само че скрийншотовете вече са били тръгнали. После излезе и в моя поток. Валят коментари, има обидни, има насмешливи, има по адрес на образованието ни и т.н. Нормално сякаш.
Само че преди две седмици срещнахме в един супермаркет жена със Синдром на Даун на 47 години, която беше придружавана от родителите си и те бяха възхитени, че Божан говори. Но той не само говори, ами е в компютърен клуб в елитната гимназия, където учи.
Напук на синдрома, на диабета, на сърдечната операция, на Хашимотото. Играе на доста добро ниво шах. Чете от малък, пише от малък, е, бърка често "г" и "к", "д" и "т", както е видно и цели думи. И знае отлично кой е Боримечката или Буре мечката, ако щете. На паметника в Клисура сме ходили няколко пъти. При това е най-големият патриот в семейството. Онзи ден мивката се беше запушила и като дойде от банята каза, че мивката е пълноводна. На мен ми се видя красиво. И Буре мечката ми се вижда красиво.
А Фейсбук профила си направи сам преди доста време, ние с майка му бяхме против, но кой ни пита. От време на време качва природни снимки по групи за български забележителности. Правим му забележки да не прекалява. Видно, без успех. Да остане без телефон не може да става и дума - той му чете сензора за кръвна захар. И когато се наложи да пие захарна вода в час му пишем по Вайбър.
Сега с тази нова популярност вероятно ще се наложи да му спра фейса. Ще видим. Не за друго, а за да не го тормозят. Не че му пука. Нито на мен. Може би на майка му и на сестра му, обаче. И от съображения за сигурност.
Всъщност, това, което хората, които споделят тази смешка не разбират, е че споделят истинско постижение на вече пълнолетно дете със Синдром на Даун, което, разбира се, винаги ще си остане дете. Това, което те мислят, че е неграмотност е изключително негово постижение, постигнато с огромен труд - негов и на близките му, както и на невероятния му борчески характер. Почти като на Буре мечката. Никоя от двете му баби например не може да създаде публикация във Фейсбук. Но е и също толкова постижение на образованието ни, което днес също отнася обиди.
Разбира се, това тук ще го прочетат незначителен брой хора в сравнение с тези, които ще видят скрийншота и ще се посмеят. Нека. Няма проблем. Просто не знаят, че се смеят на една илюзия.
Чавдар Панов
