Светът в теб24 август 2023

Чувствата не винаги са надежден водач

„Ако се чувстваш добре, направи го – ако се чувстваш зле, недей“ може да доведе до пасивност и влизането в ролята на жертва

Снимка: iStock

Джейми Смарт е автор на бестселъри на Sunday Times. Години чете лекции за това, как хората да се ориентират към по-добри решения и значими резултати. Провежда семинари за професионално развитие за бизнес лидери, обучители, треньори и консултанти.

Откъде вярвате, че идват чувствата ви? Това, което трябва да знаете, е, че всичко е създадено от мисъл, не е нужно да знаете нищо друго, пише още преди 40 г. Сидни Банкс, разкрил Трите принципа, които обясняват как хората създават своето собствено преживяване. Много често ние се осланяме на чувствата при вземането на решения. Изборът, направен на база емоции, колкото и да тръби парапсихологията: „Довери се на чувствата си!“, не е препоръчителен.

Изчистване на недоразуменията

Били ли сте някога объркани дали да следвате или не чувствата си, особено когато сте в предизвикателна ситуация или трябва да вземете важно решение? Ако е така, не сте сами. За повече от двадесет години работа с хора открих, че при изследване на принципите, по които работи умът, те се объркват как да преценят влиянието на емоционалността.

Някога казвали ли са ви, че трябва да „правите това, което смятате за правилно“, „да се доверите на интуицията си“ или „да изчакате, докато се почувствате вдъхновени“? В резултат на този добронамерен, но двусмислен съвет, хората понякога се парализират, докато чакат да дойде „правилното чувство“. Или се гмуркат в анализ на чувствата си, опитвайки се да разберат какво уж им шепти вътрешният глас, за да могат да го използват като основа за вземане на решения. В най-лошите случаи се стига до доста опростената философия „Ако се чувстваш добре, направи го – ако се чувстваш зле, недей“, което може да доведе до пасивност и/или влизането в ролята на жертва.

Чувствата са експерти само в едно

Вашите чувства са невероятно прецизен и точен измерител или сигнал. Те са аспект от вашата неврофизиология, който се е развил в продължение на стотици хиляди години, за да ви помогне да живеете, да процъфтявате и да оцелявате тук, на планетата Земя. Вашето тяло има безброй вериги за обратна връзка и сигнални системи, за да управлява различни неща като телесната температура, хидратацията и нивото на pH. Точно както индикаторът за гориво и скоростомерът във вашата кола ви дават точна обратна връзка какво е състоянието й, вашите вътрешни „измерватели“ ви дават обратна информация за специфични и взаимосвързани ритми и системи, които са проектирани да поддържат оптимално вашата жизненост.

През 1852 г. неврологът пионер Херман Хелмхолц открива нещо необикновено. Крис Фрит разказва в своята книга „Making Up The Mind: Как мозъкът създава нашия умствен свят“: „Хелмхолц осъзна, че в мозъка трябва да протичат различни процеси, преди в ума да се появи представата за обект от външния свят. Той предположи, че възприемането на света не е пряко, а зависи от „несъзнателни изводи“.

Скоростомерът на вашия автомобил е експерт само в определяне на скоростта, с която се въртят колелата. Не може да ви каже нищо за нивото на горивото, оборотите или температурата на двигателя. Чувствата ви са експерт само в едно отношение: безформената сила на мисълта, приемаща форма в този момент. Моментът, в който промените възприятието си, е моментът, в който пренаписвате химията на тялото си, казва Брус Липтън.

Какво наистина ни казват чувства

Вашите чувства не могат да ви кажат нищо за вашето минало, бъдеще, какво мислят другите хора за вас или какъв човек сте. Чувствата нямат отговори за тези въпроси. Когато невинно вярваме, че те „ни говорят“, можем да си навлечем проблеми. И ние го правим: понякога се подлъгваме, че уж съвсем ясно чуваме вътрешния си глас. Но той не говори за нещо, „различно“ от мисълта в момента. Убедени сме, че нашите чувства ни уведомяват за бъдещи събития или минали преживявания. Че те ни информират за перспективите, за връзките ни или пък за нашите постижения. Сигурни сме, че те ни предупреждават за предстояща слава или унижения, за пътя, който сме отъпкали, или този, който ни предстои.

Това е, което аз наричам „илюзия отвън-навътре“; погрешното вярване, че чувстваме нещо различно от принципа на мисълта, приемаща форма, миг след миг, в нашето съзнание. Между другото, ако не можете да приемете фразата „вашите чувства са отражение на принципа на мисълта, която се оформя в момента“, ето някои други начини да кажете същото:
Вие живеете в преживяването на енергията зад живота, приемаща форма в момента…
Вие живеете в интелигентната енергия на всички неща, създаващи вашата реалност в момента…
Вие живеете в опита на Бог, който вдъхва живот на този момент...

Добре дошли обратно в реалността

Ако ви се струва, че чувствата идват от някъде другаде, освен от приливите и отливите на мисълта в този момент, вие сте били подмамени да повярвате в свят, който не съществува. И в секундата, в която се събудите и прозрете това (или само го допуснете), вие пътувате обратно към вашата реалност.

И какво да правите сега, когато научихте, че чувствата не са добър вариант за основно ръководство, когато вземате решения? Ето отговорът: вие всъщност вземате хиляди решения всеки ден, без дори да мислите за тях съзнателно. През повечето време вашите решения се вземат без усилие, докато реагирате на момента. Това не се случва, когато сме въвлечени в неразбиране отвън-навътре. И в момента, в който се събудим от това недоразумение, знаем какво да правим.

„Ако вашите емоционални способности не са в ръцете ви, ако нямате самосъзнание, ако не сте в състояние да управлявате изтощителните си емоции, ако не можете да имате съчувствие и добри взаимоотношения, тогава колкото и умни да сте, няма да стигнете много далеч.“
Даниел Голман

Източник