Хората нямат представа къде да търсят щастието, казва световноизвестният експерт в областта на позитивната психология и психологията на лидерството Тал Бен-Шахар. В младостта избираме или „грешния хамбургер“ – вкусния и калоричен хедонизъм, от който следва тежест в стомаха и празнота в душата, или безвкусното „надбягване на плъхове“ за успех. То евентуално би могло да донесе някакви ползи и удоволствие по-късно, но най-вероятно ще доведе до нихилизъм, от който нищо добро не може да се очаква нито сега, нито в бъдеще. И въпреки че никой от нас не може да постигне щастие веднъж завинаги, всеки има шанс да стане по-щастлив, като избере правилния „хамбургер“ – такъв, който носи радост и удовлетворение в настоящето и допринася за благополучието в бъдеще.
Тал Бен-Шахар говори за съставките на правилния „хамбургер” в книгата си „Какво ще избереш?“. Концепциите за светъл живот на Тал Бен-Шахар са развити в неговата книга – „Да се научим да бъдем щастливи“.
Сред съветите на Тал Бен-Шахар е и да си задавате непрекъснато въпроси, които ще прояснят действията и мотивацията ви. Запитайте се: щастлив ли съм на работа? Как мога да стана по-щастлив? Мога ли да напусна настоящата си работа и да намеря по-надежден източник на смисъл и удоволствие? И ако нямам право да напусна работа или по една или друга причина не искам да правя това, какво мога да сторя, за да ми доставя повече наслада това, което върша?
Спомнете си най-незабравимите моменти, които сте преживели на работа. Анализирайте с какво са били свързани те – с някакви конкретни проекти или с удоволствието, което сте изпитвали от работата си като цяло.
Не би трябвало да се надяваме на работодателя да ни осигури комфорта, за който жадуваме. Добре е да търсим източника на смисъл и удоволствие в дейностите по прехраната ни, а ако го няма, да го създадем със собствените си ръце, казва Тал Бен-Шахар. Колкото и да обвиняваме другите – нашите родители, учители, шефове или правителството – това може да предизвика съчувствие към нас у някого от околните, но няма да ни донесе щастие. В края на краищата пълната отговорност за намирането на добра работа или създаването на оптимални условия на работното ни място носим единствено ние самите.
Понякога сме уплашени от решението да сменим работата в същата компания или да потърсим друго място. Промяната обаче е необходима и неизбежна, ако сме заседнали в позиция, която не ни дава нищо повече от задоволяване на нашите материални нужди. Ако изведнъж осъзнаем, че работата ни не ни осигурява прехраната, ще направим всичко по силите си, за да променим настоящата ситуация. Тогава защо си поставяме по-ниски стандарти, когато е заложено личното ни щастие? Необходим е кураж, за да промените живота си. А куражът не е да не се страхуваш, а да се страхуваш, но въпреки това да вървиш напред.
За нашето оцеляване са необходими не само пари, но и състояние на щастие и не трябва да позволяваме те да се изключват взаимно. Важна част от решаването на задачата е да намерим дейност, в която да влагаме присъщата ни страст. Това означава да открием областта, която ни вдъхновява и ни кара да се занимаваме от сърце, да я опознаваме и да развиваме способностите си още и още. Удоволствието от работата е залог, че ще постигнем по-голям успех в дългосрочен план. Без страст мотивацията бързо изчезва.
Тал Бен-Шахар припомня и една мисъл на Ейбрахам Маслоу: „Най-красивата съдба, най-прекрасното богатство, което може да сполети всяко човешко същество, може да бъде пожертвано за правото да правиш това, което страстно обичаш да правиш.“
Психологът Ейми Вжешневски и нейният екип в свое изследване нагледно показват, че хората преживяват работата си по три начина: като работа, като кариера или като призвание. Най-често хората я възприемат като тежък труд, а за най-важно посочват паричното възнаграждение, а не личното удовлетворение. Вжешневски посочва, че „удовлетворението от работата зависи повече от възприятието на служителя за нея, отколкото от дохода или професионалния престиж.“
За професионалното прегаряне може да прочетете в Списание 8, бр. 1/2019 г.
Професионалното прегаряне засяга все повече хора. То поразява здравето и изтрива усещането за щастие. Сведете ли живота си до работата, горите. Как да се опaзите?
