Снимка: отец Владимир Дойчев, outsideri.org
„В София и България е тихо и спокойно. Защото на билбордовете е сатаната, стъпил върху човешки череп и предлагащ сделка с душите ни. Същият, който вдъхновява всички насилия, всички убийства, всички войни, всички трагедии, всички противопоставяния и конфликти, включително и политическите. Но това не дразни никого. Вече 10 дни билбордовете на лукавия стоят из цяла София. Чувам, че и по провинцията имало.“ Това пише в сайта „Аутсайдери“ отец Владимир Дойчев в статията си, озаглавена „С любезното съдействие на нашето равнодушие...“
Отец Владимир разказва, че той и други хора са писали многократно жалби, но възмутените граждани на столицата така и не получили отговор. Според автора на материала вероятно така и ще бъде още дълго време или поне докато изтече срокът, за който са платени билбордовете.
Ние православна страна ли сме, както пише в Конституцията? Имаше някои политици, които твърдяха, че са вярващи. Как не им трепна нещо, че отвсякъде ги гледа врагът на Началника? И Той може да се подразни и да ги накаже! Невярващи, а само суеверни да бяха, пак трябваше да се притеснят.
Къде са богословите и защо мълчат? Или те говорят само по църковни въпроси, ако проблемът е в рамките на политическия мейнстрийм? Половината клир размишлява правилно ли е един отец да си сложи леген на главата или не. Но явно образът на врага на човешкото спасение не е толкова животрептящ проблем, колкото духовника, който изживява главата си като неизмити крака. Може ли свещеник да се причастява два пъти на една служба и то като мирянин? Аз пък ви питам: защо да не може?
Очевидно вече всичко може, след като на празника, свързан с тържеството на светите икони, пред храмовете в София има сатанински изображения в размери в пъти по-големи от която и да е най-голяма икона в който и да е храм!
Според отец Владимир „имаме такива православни журналисти, които са толкова велики, че да пишат срещу дявола им е под нивото. Срещу владици и свещеници може, срещу дявола – абсурд! Има десетки Фейсбук групи с християнска насоченост, които от най-малкото нещо могат да създадат клевета и донос. И това за доброто на Църквата, разбира се! Но клеветникът-дявол не ги дразни“.
Постът е време за мълчание. Ама за молитвено мълчание, а не за оглушки, когато бъде оскърбявана така брутално вярата ни, припомня авторът на статията.
Що за пост е това, когато мълчиш пред лицето на врага си? Като дойде антихристът на живо, пак ли ще се правим, че нищо не е станало? И в крайна сметка, ако сме православни, не ни ли е мило да гледаме иконите на Христос и Пресвета Богородица? Не въздига ли това сърцата ни към Рая? И как тогава може да гледаме спокойно нещо, което ни пренася в преизподнята? Нямаме ли страх Божий?
И сега какво? Ще чакаме да избираме… Без да разбираме, че вече сме избрали. Равнодушието също е избор. Сатаната стои на трон пред очите ни с любезното съдействие на нашето мълчание. И на светската ни вяра, която се дразни от хиляди неща, особено ако някой ни настъпи материалния или политическия интерес. Но не и от врага на спасението ни.
Траем си и си мислим, че сме щрауси, които са забили главата си в пясъка. Ако не обръщаме внимание на билбордовете и се правим, че не ги забелязваме, тях все едно ги няма. Но са там! И за разлика от нас, врагът ни гледа. И нашата равнодушна вяра му доставя голямо удоволствие. Ето ви Велик пост, който радва сатаната. Ама не се притеснявайте, де. Все ще се намери някой да ви успокои, че няма страшно…
