снимка: iStock
Народът е казал, че за да опознаеш един човек напълно трябва да сте изяли с него една торба сол. Психолозите обаче смятат, че е нужно много по-малко време, за да прецените основните характеристики на една личност. Дайте му десет секунди, а понякога може би дори и по-малко. И не, не става дума за „вибрации“ или някакви енергии. Това е чиста психология.
1. Начинът, по който влизат в стаята и говорят
Някои хора нахлуват, сякаш чакат аплодисменти. Други се промъкват, сякаш се надяват да останат незабелязани. Има и такива, които оглеждат помещението като Терминатор, преценявайки с кого си струва да се говори.
Искащият внимание
Мощна жестикулация, преувеличени движения, твърде силен глас, може би драматична пауза, преди да каже нещо революционно. Или е екстроверт, или някой, който отчаяно се нуждае от потвърждение.
Невидимият
Придържа се към краищата на пространството, едва издава звук, може би е тревожен, може просто да не харесва хората. Трудно е да се каже без по-нататъшно наблюдение. Тихата вода е най-дълбока.
Уравновесеният
Движи се сякаш е на мястото си без да има нужда да доказва каквото и да било, казва „здравей“, осъществява зрителен контакт, не се старае прекалено много. Тези хора са най-рядката порода.
2. Какво правят, когато никой не ги гледа
В такива моменти всеки си е истинският той. В светлината на прожекторите всеки от нас се стреми да изглежда изискано и представително, но в момента, в който си помисли, че никой не го гледа, точно тогава проявяваме истинските си черти.
- Не се вписват в обстановката и се взират в телефона си в момента, в който не говорят?
- Плахо се обръщат, когато някой зад тях навиква друг, но те мислят, че са виновни за нещо?
- Изглеждат ли раздразнени, когато някой друг вземе думата?
Хората, които се ободряват само когато са център на внимание, са червени лампи. Уравновесените и спокойни хора не се нуждаят от постоянно потвърждение, те просто са там, присъстват, без да е необходим трофей за това.
3. Как се справят с разговорите
Водили ли сте някога разговор, в който другият човек никога не е задавал нито един въпрос?Например можеш да им кажеш, че току-що си избягал от ситуация със заложници, а те пак ще се върнат към плановете си за уикенда. Или тези, които те прекъсват по средата на изречението, само за да говорят за себе си?
Или, не дай си Боже, тези, които се отличават само с едно. Споменаваш малък успех, те са постигнали два пъти повече, но по-добре, и вероятно със завързани очи. Добрите разговори текат гладко. Това е игра за двама. Някои хора третират всяко взаимодействие като самостоятелен епизод на подкаст, посветен на тяхната личност.
4. Малките обещания
Не насочвайте вниманието си към големите ангажименти. Обърнете внимание на малките неща.
„Ще ти пиша по-късно.“ Наистина ли?
„Ще ти изпратя онзи линк.“ Наистина ли?
„Хайде скоро да пием кафе.“ Дали не е просто учтиво измъкване?
Ако хората гледат да отбият номера с подобни измъквания, как мислите, че се справят с истинските отговорности?
Това е истинското изпитание, което изисква непрекъснато развитие и упражнения.
5. Как се отнасят с хора, от които нямат полза
Това е най-големият тест за характера на планетата. Наблюдавайте как хората разговорят със сервитьори, касиери, портиери, представители на обслужване на клиенти, шофьори.
Вижте какво се случва, когато не мислят, че някой важен слуша.
Ако някой се държи заядливо, пренебрежително или откровено лошо с хора, от които няма какво да спечели, той не е добър човек, толкова е просто.
Онези, които все още показват елементарно уважение, дори когато няма социална полза, са истинските.
6. Остават ли спокойни или заемат отбранителна позиция
Хората, които се паникьосват и при най-малкия отпор, са доста изтощаващи. Кажете „Хей, всъщност не съм съгласен“ и изведнъж ще изглеждат сякаш сте прегазили кучето им. Ако дадете лека конструктивна обратна връзка, ще се държат като лично нападнати. Ако някой не може да се справи с елементарно несъгласие, без да изпадне в криза, представете си какво е в истинска криза.
7. Начинът, по който човек завършва разговора
Начинът, по който един човек завършва разговор, ви разкрива социалните му умения. Хората не се замислят как приключват разговор, но това е много показателно.
Внезапно изчезване
В един момент си бъбрите най-сърдечно и дружески, в следващия вече са си плюли на петите. Няма сбогуване, няма „приятно ми беше да си поговорим“, само „пуф“, изпарили са се. Пазят висока доза егоцентричност и тревожност в себе си. Съчетани с коктейл от комплекси за непълноценност. Понякога им е нужно са си придадат малко важност с внезапно прекратяване на беседа и рязко излизане.
Чувстващият се неловко
Изведнъж осъзнава, че трябва да тръгва, но му отнема още пет или даже десет минути да се препъва в препятствията на забавения изход. Тези хора от типа на „чакай, още нещо“ — не се отказват да разтегнат до край общуването, макар вече всичко да е казано. Особено досадно е това ако са ви били на гости и се спрат на вратата за някои нови истории. Те са тревожни и самотни в повечето случаи, липсва им достатъчно общуване, липсва им топлотата на приятелството. Не са научени да спазват граници, защото се вкопчват във всяка една възможност да не са сами.
Плавният завършек
Общуването завършва естествено, оставя отпечатък на удовлетворение от взаимното обогатяване или приятно прекараното време. Фразата „Приятно ми беше да си поговорим, нека се видим скоро“ е венецът на този образец за беседа. Социално осъзнатите хора приключват нещата, без да ги правят странни, неловки, отегчителни (не във всички случаи).
Хората си мислят, че могат да скрият кои са, но всъщност не могат. Всички улики излизат наяве – как влизат, как говорят, как жестикулират, как сядат, как стоят, как си ровят в чантата, как се отнасят с хора, от които не се нуждаят.
