Чувствате ли се стресирани и тревожни? Оставате ли будни до среднощ, премисляйки отново и отново случилото се през деня, развивайки безброй сценарии за бъдещето? С тези въпроси започва книгата си „Спри да премисляш отново и отново“ Ник Трентън. Логичният му контрапункт срещу най-невнавистните ни спътници – тревогата и филмирането е железен: нищо от това, което минава през главите ви, не се случва в действителността, пише той. Сражавате се с вятърни мелници, вместо да впрегнете енергията си в съзидателни дейности.
Прекомерното мислене е най-голямата причина да се чувствате нещастни, казва авторът на „Спри да премисляш отново и отново“. Защото в този процес влизате в безкраен цикъл на негативни мисли. По този начин натоварвате ума си с неща, които нямат значение в настоящия момент. Това е много изтощителен процес, който само ви причинява безпокойство и стрес, без да решава истинските ви проблеми.
Трентън е убеден, че безкрайното анализиране на живота и нас самите обикновено се появява, без да искаме, не можем да го спрем и то ни действа унищожително. В обичайната си дейност мозъкът ни помага да решаваме проблеми и да разбираме нещата по-ясно, но прекаленото мислене прави обратното, добавя той.
Авторът посочва кои симптоми биха могли да ни насочат към наблюдението, че сме блокирали напълно интуицията си и сме снели цялото доверие от самите себе си:
- често улавяте, че сте заети със собствените си мисли във всеки един момент;
- отдавате си на метамислене, тоест мислите за мислите си;
- полагате усилия да контролирате или насочвате мислите си;
- разстройвате се от нежелани мисли, критикувате се за някои спонтанни хрумвания;
- често усещате мисленето като борба между конкуриращи се импулси;
- често поставяте под въпрос, съмнявате се, анализирате или се съдите за мислите си;
- в конфликтна ситуация сте убедени, че източникът на проблемите е вашето мислене;
- непрекъснато има нещо, за което да се притеснявате;
- мозъкът ви постоянно цикли върху едни и същи повтарящи се тревожни сценарии.
Когато сме хванати в капана на свръхмисленето – това пречи да вземем решение и да действаме. В каквато и да е ситуация. Трябва да отстъпим крачка назад, вместо да се опитваме да разрешим проблема, вглъбявайки се в това да предъвкваме собствените си мисли, съветва Трентън. В своята книга той дава много рецепти как да се освободим от цикленето и филмирането, лутащи се в безкрайните лабиринти на собствения си окован ум.
Сред тях е и мантрата на „Четирите П“, както той я нарича. Ето кои са четирите П - пропусни, промени, приеми и се приспособи.
Да пропуснем означава просто да се отдалечим от нещата, които не можем да контролираме. Някои неща просто не си заслужават усилията и е най-добре да ги премахнем напълно от нашата среда. Ако обаче не можем да ги пропуснем, трябва да се научим как да променяме средата си, за да премахнем стресовите фактори. Ако не можем да променим средата си, нямаме друг избор, освен да я приемем. И накрая, ако не можем да направим много за ситуацията, трябва да се приспособим към нея.
Трентън предлага да включим в ежедневието си и упражнението 5-4-3-2-1. То е много успещно за възпиране на паникатаки. В него участват всичките ни пет сетива. Простичко е: когато почувствате, че ви обхваща паника, потърсете пет неща около вас, които виждате, четири неща, които да докоснете, три, които да помиришете, две, които да чуете, и едно, което да вкусите. Ангажирането на сетивата разсейва мозъка ви от прекомерно мислене.
Сред останалите препоръки на автора са добре известните ни: водене на дневник на чувствата, поставяне на изпълними цели, анализ на неочаквани събития и търсене на ресурс за справяне с тях, автогенен трениг, мускулна почивка, медитация, упражнения за отлагане на безпокойството.
Старата максима остава в сила и в наши дни: ако можете да контролирате нещо, направете го. Но ако не можете – няма никакъв смисъл да се тревожите. В крайна сметка не можете да направите нищо.
- Най-печелившата стратегия тук е просто да го приемете и да продължите напред.
- Втората е да се съсредоточите върху това, което можете да направите, а не върху това, което не можете.
- Третата нагласа е да се концентрирате върху това, което имате, а не върху това, което нямате.
Често забравяме да оценим всички добри неща, с които разполагаме, докато се съсредоточаваме единствено върху това, което ни липсва, припомня авторът на „Спри да премисляш отново и отново“.
