изображение: iStock
За да постигнем успех в мисията си в този живот на Земята, трябва да помагаме на другите в техния път, когато е възможно. По този начин помагаме и на себе си. Когато се посветим изцяло на утвърждаването на собствената си неповторимост и сме напълно погълнати от себе си, връзката ни с другите се прекъсва. От друга страна, ако сме твърде незаинтересовани господари на собствения си дом, не можем да постигнем себеутвърждаване.
Това пише във втората част на бестселъра си „Следите на душите“ д-р Майкъл Нютън, специалистът в регресията, станал популярен с анализа на разказите на стотици свои събеседници за преживяванията им в други животи.
Според Нютън не сме получили телата си случайно. Духовни съветници са ги подбрали за нас след дълъг и внимателен подбор. Те предлагат на всяка душа отделни възможности и душата приема една от тях – съгласява се да приеме тялото, което обитава в земния си живот. Нютън казва, че това е достатъчно условие никой да не се прави на жертва на обстоятелствата в сегашния си живот.
„Всяко тяло се поверява на душата с цел да бъде активен участник в живота, а не безучастен наблюдател. Не бива да забравяме, че сме приели този свещен договор, което означава, че земните ни роли са много по-значими, отколкото осъзнаваме. Душевната ни енергия е създадена от висш източник, който е непознаваем за нас на сегашния ни етап на развитие. Трябва да се съсредоточим върху същността си като личности и да открием онази божествена частица в себе си. Всички бариери по пътя към себепознание са издигнати от самите нас. Ако духовните пътища на другите не оказват съществено влияние върху нас, това не означава, че допирните им точки с нашия са случайни. Най-важната истина в живота е смисълът да бъдем тук. При едни и същи обстоятелства някои личности биха достигнали до аспекти на тази истина, докато други на тяхно място не биха успели.“
Нютън е убеден, че повечето хора не разбират, че случайности няма. Според него това неверие в непоклатимото устройство на духовния свят и царуващата безпросветност по отношение на устройството на мирозданието иде от липсата на знания. Това води и до смазващото чувство, че нямаме власт над живота си и че няма смисъл да търсим истинската си същност, защото каквото и да правим – това е безполезно. Когато ни се случи нещо непредвидено, предпочитаме да го наречем случайност и в повечето случаи отказваме да търсим духовно обяснение. Мисли като „такава е Божията воля” или „ами това е съдбата ми“, подтикват към бездействие и липса на цел, обяснява Нютън.
Той ни препоръчва да опознаем истинската си същност, защото само така можем да стигнем отвъд това, което сме смятали, че е първоначалната ни цел. Духовното просветление настъпва в спокойни моменти на самовглъбяване и намира израз в силата на единна мисъл, казва експертът по регресия.
„Животът е низ от промени, водещи до осъществяването на определен план. Днешното ни място в света може да бъде различно утре. Трябва да се научим да се приспособяваме, което също е част от плана за нашето развитие. В този процес настъпва преход на истинското „аз” от съществуване във временна външна обвивка към това, което е дълбоко във вечното ни душевно съзнание. За да избавим човешкия разум от отчаянието, трябва да се научим да си прощаваме за допуснатите грешки. Мисля, че за психическото здраве е важно да можем да се надсмеем над себе си и на глупавите пречки, които срещаме по пътя си. Животът е пълен с конфликти и борбата, болката и щастието, които изживяваме, са причините да бъдем тук. Всеки ден е ново начало.“
