Твоят космос

Защо е толкова трудно да излезем от ролята на жертва

Човек се страхува да изпитва вина и срам заради нарушаването на правилата, втълпени от родителите някога

Любов, скулптор: Александър Милов, фестивал Burning Man, Невада
Любов, скулптор: Александър Милов, фестивал Burning Man, Невада
Всеки от нас се сблъсква в живота си с обстоятелства, в които се чувства безсилен, безпомощен, страхува се да заяви позиция, да препятства грубото навлизане в живота си. Или пък не може да не спасява като слага чуждите интереси над своите. 
В такива моменти емоционално ние преживяваме своя детски опит, когато нашата жизнена енергия да рискуваме смело, да заявяваме себе си и да отстояваме границите си е била блокирана от забраните и неприемането на родителите. 

Сега, в живота ни на възрастни, при подобни обстоятелства, ние се превръщаме в жертви, които както и преди са зависили в решенията си от други хора, на които даваме ролите на родители.

Основни мотивации на жертвата:
  • Страхувам се от агресия, защото не мога да се защитя.
  • Страхувам се да говоря какво не ми харесва, за да не излезе, че съм капризна.
  • Не искам да моля за помощ, чакам да ми я предложат (помогнат, оценят по достойнство).
  • Не искам да моля за помощ, защото се страхувам да не изглеждам досадна. 

Всичко това са детски страхове и очаквания от родителите. Родителите и учителите, които не са ни приели, не са ни дали разрешение, не са ни оценили, не са ни подкрепили. Или по-лошо – обезценили са ни, мачкали са ни, използвали са ни.
Колкото повече забрани и неприемане е имало в детството, колкото по-малко е работил родителят с детето си по приемането на самото себе си, толкова то е било наплашено да изяви себе си. 
Възрастният човек, който се е почувствал жертва, продължава да чака от „родителя” разрешение да живее и да прави изборите си самостоятелно, при това може да преживява огромна съпротива на това си желание, за да изпълзи сам от тази яма на безсилието.
Съпротивата иде под формата на „няма да мога”, „не ми се получава”, „искам да получа само каквото заслужавам”. Това са страховете на вътрешното дете да извършва самостоятелни действия без одобрението на родителите си, едновременно разочарованието му от това, че е недооценено и гнева, че не получава каквото му се полага.

Причини, поради които човек отказва да излезе от ролята на жертва:

1. Страхува се. Много. Страхува се да изпитва вина и срам заради нарушаването на правилата, втълпени от родителите някога. Страхува се да не загуби родителската топлина (дори никога да я е нямало се запазва илюзията, че някога може да бъде получена, ако се спазват правилата и има послушание…). Страх от отхвърляне, изоставяне, самота заради „непослушание”;
2. Човекът все още се надява да получи изброеното (права, признание и т.н.) като разчита на детските стратегии за заслужаване на нещо и настройка за очаквания;
3. Човекът не вярва, че неговите усилия ще доведат до желания резултат (недоверието в себе си е също ехо от детството, когато опитите за получаване на подкрепа от родителите не са довели до резултат);

За да преодолеем дискомфорта, свързан със страданията на вътрешното дете, е необходимо първо да го опознаем. Тоест да опознаем собствените си страхове, надежди, обиди, потискани импулси и тиранични самобичувания. Понякога дори омразата към самите себе си.

Също така е необходимо да осъзнаем, че обезценяването ни от нас самите е следствие не на факта, че не струваме и сме лоши, а защото нашите възпитатели не са поели отговорността за това, че не са могли да ни приемат или да ни пуснат (на един по-късен етап). 

Ще се наложи да се простим с детската илюзия за получаване на награда за послушание.
Нужна ни е дълбока вътрешна реабилитация за всеки един преживян епизод на „лошотия“ от детството.
Онова, което казвате на другите, ще се сбъдне за вас Твоят космос

Онова, което казвате на другите, ще се сбъдне за вас

Гари Зукав за страховете, молитвата, любовта и пътните знаци

„Нека е пиянде, нека е отвратителен, обаче си е мой и аз няма да остана сама...” Твоят космос

„Нека е пиянде, нека е отвратителен, обаче си е мой и аз няма да остана сама...”

Възрастни деца на алкохолици се лекуват като споделят болното си минало и болни връзки

25 пророчески цитата от Джордж Оруел Твоят космос

25 пророчески цитата от Джордж Оруел

„Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."

Разбира се, че любовта не трае три години... Твоят космос

Разбира се, че любовта не трае три години...

Тест за влюбеност от Фредерик Бегбеде

Садгуру: Притеснявайте се по-малко и живейте повече Твоят космос

Садгуру: Притеснявайте се по-малко и живейте повече

Всички ние имаме властта да контролираме съдбата си

ИСТОРИЯТА НА ИВО: За мечтите и борбата за живот Твоят космос

ИСТОРИЯТА НА ИВО: За мечтите и борбата за живот

Ежедневната битка, която Иво води, той успява да превърне в изкуство

Желай от дълбините на сърцето си най-доброто за всяко същество Твоят космос

Желай от дълбините на сърцето си най-доброто за всяко същество

Колкото повече мразим едно нещо, толкова повече сме привлечени от него

Най-доброто, което можете да направите през януари Твоят космос

Най-доброто, което можете да направите през януари

След благодарността към миналото, можете да преминете към планирането на бъдещето

Когато порасна искам да стана чужденец Твоят космос

Когато порасна искам да стана чужденец

Книгата разказва историите на над 30 души, които идват от коренно различен бекграунд, а общото между тях е единствено опитът им с живота в чужбина

Павел Вежинов: „Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко” Твоят космос

Павел Вежинов: „Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко”

Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея

Джеф Фостър: „Покажи ми гнева си, бъди жива!” Твоят космос

Джеф Фостър: „Покажи ми гнева си, бъди жива!”

Той е жестока и мощна енергия, а не грях...

*