В София на билбордовете е сатаната, стъпил върху човешки череп
Отец Владимир Дойчев громи равнодушието на общинари, клир и вярващи към пропагандата на злото
Снимка: отец Владимир Дойчев, outsideri.org
Ние православна страна ли сме, както пише в Конституцията? Имаше някои политици, които твърдяха, че са вярващи. Как не им трепна нещо, че отвсякъде ги гледа врагът на Началника? И Той може да се подразни и да ги накаже! Невярващи, а само суеверни да бяха, пак трябваше да се притеснят.
Къде са богословите и защо мълчат? Или те говорят само по църковни въпроси, ако проблемът е в рамките на политическия мейнстрийм? Половината клир размишлява правилно ли е един отец да си сложи леген на главата или не. Но явно образът на врага на човешкото спасение не е толкова животрептящ проблем, колкото духовника, който изживява главата си като неизмити крака. Може ли свещеник да се причастява два пъти на една служба и то като мирянин? Аз пък ви питам: защо да не може?
Очевидно вече всичко може, след като на празника, свързан с тържеството на светите икони, пред храмовете в София има сатанински изображения в размери в пъти по-големи от която и да е най-голяма икона в който и да е храм!
Постът е време за мълчание. Ама за молитвено мълчание, а не за оглушки, когато бъде оскърбявана така брутално вярата ни, припомня авторът на статията.
Що за пост е това, когато мълчиш пред лицето на врага си? Като дойде антихристът на живо, пак ли ще се правим, че нищо не е станало? И в крайна сметка, ако сме православни, не ни ли е мило да гледаме иконите на Христос и Пресвета Богородица? Не въздига ли това сърцата ни към Рая? И как тогава може да гледаме спокойно нещо, което ни пренася в преизподнята? Нямаме ли страх Божий?
И сега какво? Ще чакаме да избираме… Без да разбираме, че вече сме избрали. Равнодушието също е избор. Сатаната стои на трон пред очите ни с любезното съдействие на нашето мълчание. И на светската ни вяра, която се дразни от хиляди неща, особено ако някой ни настъпи материалния или политическия интерес. Но не и от врага на спасението ни.
Траем си и си мислим, че сме щрауси, които са забили главата си в пясъка. Ако не обръщаме внимание на билбордовете и се правим, че не ги забелязваме, тях все едно ги няма. Но са там! И за разлика от нас, врагът ни гледа. И нашата равнодушна вяра му доставя голямо удоволствие. Ето ви Велик пост, който радва сатаната. Ама не се притеснявайте, де. Все ще се намери някой да ви успокои, че няма страшно…
Още по темата:
Горделивостта е коренът на всички човешки грехове
Сергей Лазарев: Ако човек е скромен, той трябва в същото време да бъде искрен и безстрашен
Губещите се надяват. Победителите вярват.
Дан Валдшмид: Надеждата ви позволява да поемете по лесния път
Интелигентността е донякъде генетично обусловена, но това не е извинение за мързела
9 мита, в които вероятно все още вярвате
Душата се нуждае от Егото
Без него в нас няма безопасно място, където да поставим плодовете на нашия растеж, казва Каръл Пирсън
Колко несигурни сте в себе си?
Несигурността е сложна емоция, което често се крие зад привидно нормално поведение
Осъзнато дишане – всяка глътка въздух носи щастие
При издишане пък споделяте животворна енергия с другите, казва Хик Нат Хан
Позволете на ума си да допусне грижовната фигура, която ви закриля
Техника за среща с вашите духовни водачи
Красотата на една жена с годините само расте!
Изпитани във времето съвети за красота от Сам Левинсън
Ти току-що пречупи детето си. Браво!
Дан Пиърс: Татковци, време е да покажем на децата си, че ги обичаме и да го правим постоянно
За да създадете реалност, съсредоточете се отвъд резултата
Човекът не е изплел мрежата на живота – той е просто нишка в нея
Това, което ви дразни, ви контролира
Вадим Зеланд обяснява как да насочим мислите си, за да променим нашия слой на реалността
Чувствам се като чужд – и на себе си, и за света
Кризата на егото всъщност е самата искра, която често е необходима, за да запалим вътрешен огън
Когато невъзможното стане възможно
Кастанеда: Нямаш никакво време и въпреки това си заобиколен от вечността
Ба дзъ: 8 знака на съдбата
Древната даоистка карта ни води към истинската ни същност и цел
Върни се при себе си и лети свободна
Раняващите преживявания се „втелесяват“ в нас и за да отслабнем, трябва да кажем сбогом първо на тях, убедена е Мирослава Велева – Радкова