Подкрепете ни!




Улови мигаСветлин Иванов - Лаубер / 27 юни 2020

Моята Антарктида

Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота

 
Може би ще се позачудите, защо в първите дни на астрономическото лято решаваме да ви доближим до приказката, наречена Антарктида. Контрастът е нещото, което ни кара да се чувстваме живи. Няма нищо по-вълнуващо от това под аромата на липите под прозореца ви да се потопите в тайнствените покои на Снежната кралица през очите на влюбения в сковаващата й красота Светлин Иванов - Лаубер. Насладете се на тази ледено-разтапяща импресия.

Сбъднах своята може би най-дръзка мечта. Случи се по време на на моето 4-седмично пътешествие. Дни наред бях на непристъпната, ледената, откъснатата от всичко и всеки, практически невъзможната дори и за мечтаене Антарктида. Оставиx стъпките си върху континентa, където с изключение на шепа неустрашими изследователи, никой никога не е бил. 

Моята сбъдната експедиция. Сбъднатата ми Антарктида - 98 процента покритата с вечен лед. По-голяма от Европа и Австралия, взети заедно. Hепринадлежащата на никого Антарктида. 
Като мен.И като мен изцяло обкръженa от Южeн Полярен океан. Прекосих го с кораба Midnatsol, за да я достигна. Красиво име - "Полунощно слънце". 

Оставих зад себе си почти всичко с изключение на един въпрос: „Мога ли го? Да разкъсам омагьосания кръг? Да тръшна вратата, за да зачеркна за четири седмици своя свят с лабиринти, с пожари, c шопинги, със суета, с инерция?“

Защото, когато потегляш към Антарктида, имаш право да вземеш само книгите и пуловеритe си. Няма никакъв шанс да опаковаш неврозите си и своята несигурност. Там, на Антарктида , ще си седмици наред без интернет, без телефон. Ще си само със себе си. На кораб с непознати, обветрени, мълчаливи като самия теб пасажери, без шанс да реагираш, ако в "истинския ти свят" парченце от доминото рухне и повлече останалите. 

Да потеглиш за Антарктида в някакъв смисъл наистина означава да обърнеш гръб на всичко. И аз сторих именно това. А за да я достигнеш - нея, извънземната, внушаващата страх Антарктида, е нужно да пътуваш много. И все по-надалече. 

Първо са около 17 часа във въздуха с два полета - до Сантяго, столицата на Чили, а оттам над целите Анди - безспирна върволица от върхове под теб, зад теб, след теб. Гигантски клавиши на изсвирени химни…

След това си на кораба. И е ред на Патагония - обезпокоително красивата, някак Ибсеновата с фиордите си, някак заплашителната с глетчерите си. Огромна и притаена. Пропътуваш, проплаваш я цялата, по своя път "надолу". Прекосяваш и Магелановия проток - необятно широк воден ръкав между острови, заливи и легенди. 

После е Огнена земя. Крилете на албатросите и буревестниците стават все по-големи…
Влизаш в малката църква на един безлюден бряг - последната църква в последното, най-южно на планетата селище. Mалокръвната светлина пълзи като безгласна стигма между теб и дървената статуя на Исус. Ветровете ce търкалят като бездомни кучета в празната зала. Там окончателно ти става ясно, че наистина оставяш целия свят зад гърба си. 

След това е Нос Хорн - митичният, описаният в стотици приключенски романи, слагащият точката. А след него, след Нос Хорн ... е чистилището. Наричат онова, което е след това, Адът на Земята. Протокът на Дрейк. Тези над хиляда и сто километра, в които Тихият и Атлантическият океани се сблъскват един в друг - ураганно, пагубно, апокалиптично. На дъното на Протока на Дрейк лежат повече от десет хиляди кораба. Ако имаш късмет, прекосявайки го, вълните ще бъдат най-малко 8-метрови , а вятърът - така или иначе помитащ. А аз имах късмет. При прекосяването му те, вълните, бяха 9-метрови, а вятърът - 59 километра в секунда. 

Корабът напредва мъчително - подхвърлян, подмятан, стенещ. В продължение на почти две денонощия. Побеснелите океански води са съвършено черни. И едва след това е ред на Южния Полярен океан - мъртвешки спокоен, бездвижен, осеян с хиляди айсберги. Оттам нататък – пълен напред. И идва тя – достигнатата Антарктида. В края на ноември - нейната късна Полярна пролет и започващо лято. Изумителната, недостъпната. 


Дали Антарктида е красива? По същия начин като Мона Лиза. Или като безплътен стих на Петрарка. Индиферентна. Изтръпнала от безвремие. Тя беше наистина сребърна. C щедрото си полярно слънце при пълно безветрие и минус 6 градуса. Силната светлина, от която за минути ce получава изгаряне, остава като неприсъстващо, някак неоново усещане. Като някоя от онези сонати за пиано на Скрябин. 

Антарктида. С необятните си пространства. И исполинските си върхове по изтъканите от искрящо сияние хоризонти. Никой никога не се е изкачвал на тях. Много от тях дори нямат имена. А се извисяват на 4000 - 5000 метра. 
Антарктида - посрещна ме c хиляди пингвини - нейните трогателни деца. 


Умилително безпомощни на вид. Тези клатушкащи се диригенти на снежни тишини. И при това - изцяло заети и отдадени на важни задачи в шумните си колонии: построяването на "гнезда" от камъни, сърцато ухажване, подготовка за първите снесени яйца, разузнавателни разходки, разправии със съседи и тюлени, риболов и още, и още клатушкане…


Тази нелепа непохватност на сушата, а само след миг, във водата те са изстреляни куршуми, мълниеносни малки черно-бели торпеда. Тюлените и морските лъвове се излежават на леда - безмензурно и мързеливо. В заливите огромни китове издишат, а после издигат и спускат опашките си. Полуизчезнали колоси. Смирени богове. Загадъчни гиганти. У дома си ca.

И се оглеждаш - в тази тишина, в тази безкрайна белота, с тези неистово сребърни хоризонти, с плясъка от опашките на китовете, с всичко недокоснато и някак навяващo святост около теб. 
И в този миг осъзнаваш, че наистина си отвъд всичко! На Антарктида си. Пристигнал си. И в теб не се останали страхове. B тази сребърна вселена без хора. И няма плочки от домино. Само ти си в тази несвършваща, ослепителна полярна светлина, в тези безкрайни, бели дни на местата с имена Вилхелмина бей, Неко Харбър, Дейвис коуст, Греъм ленд, Тринити… Имена на белотата, на вечните снежни царства, в които си там, ден след ден. И се смееш, и си пълен с бяла лекота. В теб е сребърен танц.

И продължаваш да си лек и да се смееш. Още и още. И полярният залез трае часове. И след него планинските върхове остават с часове обагрени в розово, в пурпурно. 
В един след полунощ още не бе тъмно.
И бях далеч от всичко. 
Защото бях на Антарктида.


Още по темата:

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото Улови мига

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото

Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове Улови мига

Монголия – страна на хора с лица на ветрове

И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика Улови мига

Водопадът – вечната музика

Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Пеша из земите на Африка Улови мига

Пеша из земите на Африка

Пътешествениците от „Вълшебния керван“ се завръщат след 6 месеца приключения

Около света с по 5 лева на ден Улови мига

Около света с по 5 лева на ден

Невероятните приключения на Маги и Цветин от Вълшебния керван, които 4 години обикалят Азия и Океания на автостоп

Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“ Улови мига

Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“

Фондация „Ела и Ти“ организира приключение, което всички участници ще запомнят завинаги

Скандинавска приказка Улови мига

Скандинавска приказка

Как да обиколите Копенхаген за три дни

Лятото на Клиент 007 Улови мига

Лятото на Клиент 007

Анелия Бъклова - репортер по душа и маркетолог по професия, дава оценка на предлагането в туризма

Лаос – спокоен и търпелив като будистки мъдрец Улови мига

Лаос – спокоен и търпелив като будистки мъдрец

Странни сватбени ритуали, мистериозни каменни делви и дъх на опиум върху 80 млн. неизбухнали бомби

През очите на орлите Улови мига

През очите на орлите

Вземи своя екшън партньор - камерата Go Pro Hero 7 с 5% отстъпка

На ръба на рафта Улови мига

На ръба на рафта

В буйните води на Сълзата на Европа

Новият T-Cross - кола, създадена за приключения Улови мига

Новият T-Cross - кола, създадена за приключения

Този път автомобилът на Volkswagen ни заведе в планината и спаси невинно животно

От Беласица по-юбава нема Улови мига

От Беласица по-юбава нема

По билото на планината вървим заедно със събирача на върхове Атанас Скатов

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди Улови мига

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди

Кратко пътешествие, което отговаря на въпроса дали това място наистина е толкова магическо

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II) Улови мига

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II)

След първото си спускане в Капана Фест нашият автор продължава своя пътепис

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I) Улови мига

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I)

Допреди десет години Капана е квартал, в който не е хубаво да замръкваш. Сега, през 2018 г., тук идват хиляди млади хора.