Подкрепете ни!




Улови мигаСветлин Иванов - Лаубер / 04 ноември 2021

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си

По мраморния олтар на храма на Посейдон днес се търкаля единствено слънцето

 
На седемдесет километра от Атина, на самия край на полуостров Атика, се намира нос Сунион. Tам, на скалата над морето, е храмът на Посейдон - елинският бог на моретата. Oт две хиляди и петстотин години насам мраморните дорийски колони се издигат с горда висота в пространството, където ветровете, развързани, необуздани и свободни премерват силите си. Kъдето брегът се превръща във вода. 

Това е мястото, нееднократно възпято от Омир - точката, където за последен път да погледнеш през рамо към родина, към всичко познато и всичко привидно сигурно, отплавайки към хоризонти и очаквания. Така е било в античните представи, но сякаш и днес е така. 

Според преданието тук, от скалата на нос Сунион, от стълбите на същия този храм на Посейдон, митичния атински цар Егей се хвърлил в морето, избирайки собствената си гибел. Причината бил корабът с ЧЕРНИ ПЛАТНА, завръщащ се от Крит. На същия кораб, със същите черни платна царят изпратил месеци по-рано единствения си син Тезей, който придружил девойките, които трябвало да бъдат принесени в жертва на Минотавъра - чудовището от Лабиринта в Кносос/Крит, което изисквало пак и пак в жертвоприношение най-знатните и красиви атински чеда. 
На раздяла цар Егей прегърнал сина си с пришепната молба :"Ако бог Посейдон е милостив към кораба ти, отплаващ сега траурно с черни платна и невинни, обречени жертви... Ако боговете изберат теб, сине мой, за победител в битката със звяра, заклевам те, смени на връщане черните платна с бели. Аз ще чакам по залез всеки ден да видя от скалата Суинион и Посейдоновия храм твоето завръщане..."
Но Тезей забравил да смени черните платна, връщайки се. Да, той победил чудовището, а критската принцеса Ариадна победила собственото му сърце на герой. Врекли се един в друг и обичта им направила лунна пътека в Посейдоновото море. А далеч от тях, залез след залез след залез, цар Егей се вглеждал в пурпура на хоризонта, питайки ветровете, какъв цвят платна ще довеят до търсещите му очи. Tезей отпътувал обратно с Ариадна към родната Атина, но самият бог Дионисий се явил и я отнесъл със себе си за своя невеста. 



Героят-победител на Минотавъра останал сам на палубата. Победата му изведнъж изглеждала незначителна. Боговете са ревниви към щастието на смъртните и лесно го присвояват. Знаеш. Нали? И така победителят Тезей се връщал в родната Атина със сломеното сърце на победен. 
Да, боговете ни карат на заплатим скъпо за победите си. Знаеш и това, нали? Често цената е най-скъпото ни. 

Тогава, там, в залеза, от скалата Суинион, застанал до колоните и взиращ се, цар Егей съгледал връщащия се кораб, но вместо с искрящи, леки и бели платна, той бавно приближавал с тежките черни. В скръбта по изгубената любов, Тезей забравил да смени платната. За цар Егей това означавало само едно: синът му е мъртъв и на кораба е трупът му. Направил тиха крачка към ръба на скалата. После още една. И още една. Потъващото във водите ранено слънце обагряло - от хоризонта до хоризонт - целия свят с кръвта си. Залязвало, заедно с последната искрица у Егей. Той направил още една стъпка ... и се понесъл надолу, без стон, към рубинените води... Поданиците му нарекли на него същото това море, поело със залезните си вълни мъртвото му тяло - и до днес ЕГЕЙСКО море започва от скалата Сунион и сменя цветовете си между хоризонти и хилядолетия, а ветровете му разказват. 



Тезей, погрешно сметнат за мъртъв, пристигнал в родната Атина. Навреме, за да оплаче смъртта на баща си. Но - вгледан от високото в потъмняващите гранатови води - аз си мислех, че Цар Егей може би е видял истината в черните корабни платна. Част от сина му, най-важната част от него - душата му, се връщала всъщност мъртва. Заради отнетата любов, заради подигравката на боговете и заради това, че няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си.



По мраморния олтар на храма днес се търкаля единствено слънцето. 
Гледам надолу от скалата. Помня, как аз самият съм се чувствал ограбен именно в миговете на своите собствени най-големи победи. Как за да надвия чудовищата в живота си, аз самият трябва да се превръщам в такова. Помня, колко пъти (неволно или умишлено, кой знае?!) не смених черните платна с бели. 



Морската вода под мен е вече почти черна, почти само ревящ звук в бездна. Ветровете стават все по-силни: изтръгват мислите ми, запокитват ги в нощта. А аз, в вгледан в Непрогледното, се питам, кого и какво обричах на гибел с черните си платна? Докато страдах за друго. 
И от сцената на амфитеатъра, с ехото и шепота на епохите си повтарях стиха на Еврипид : "... и в трудностите ни няма почивка. В сладостта да живеем, обградени оставаме от приближаващия мрак на смъртта. В смеха си, в наздравиците и в суетата..."




Още по темата:

Върховенството на Атинския Монмартр Улови мига

Върховенството на Атинския Монмартр

„Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени проглеждаш отново

Луните на Марчела Улови мига

Луните на Марчела

10 години една сицилианка снима земния спътник и отразява красотата му

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра Улови мига

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра

Пирамидите на маите гордо властват над тишината

Таволара – най-малкото кралство в света Улови мига

Таволара – най-малкото кралство в света

Любопитната история на 200-годишна монархия с 11 души и стотина кози

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата Улови мига

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата

Те са бедни, а богати. Думата „чистота" тук придобива нов смисъл.

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години Улови мига

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години

Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес Улови мига

Анатемосаната страст на Буенос Айрес

Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Бог или дяволът? Улови мига

Бог или дяволът?

Пещерата „Очите на Бога" през очите на един чужденец

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка Улови мига

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка

Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик Улови мига

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик

Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие Улови мига

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие

Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност

Капка сълза между две пустини Улови мига

Капка сълза между две пустини

Делтата на Окванаго - най-големият оазис на планетата

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото Улови мига

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото

Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове Улови мига

Монголия – страна на хора с лица на ветрове

И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика Улови мига

Водопадът – вечната музика

Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Моята Антарктида Улови мига

Моята Антарктида

Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота