Подкрепете ни!




Улови мигаСветлин Иванов - Лаубер / 4 ноември 2021

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си

По мраморния олтар на храма на Посейдон днес се търкаля единствено слънцето

 


На седемдесет километра от Атина, на самия край на полуостров Атика, се намира нос Сунион. Tам, на скалата над морето, е храмът на Посейдон - елинският бог на моретата. Oт две хиляди и петстотин години насам мраморните дорийски колони се издигат с горда висота в пространството, където ветровете, развързани, необуздани и свободни премерват силите си. Kъдето брегът се превръща във вода. 

Това е мястото, нееднократно възпято от Омир - точката, където за последен път да погледнеш през рамо към родина, към всичко познато и всичко привидно сигурно, отплавайки към хоризонти и очаквания. Така е било в античните представи, но сякаш и днес е така. 

Според преданието тук, от скалата на нос Сунион, от стълбите на същия този храм на Посейдон, митичния атински цар Егей се хвърлил в морето, избирайки собствената си гибел. Причината бил корабът с ЧЕРНИ ПЛАТНА, завръщащ се от Крит. На същия кораб, със същите черни платна царят изпратил месеци по-рано единствения си син Тезей, който придружил девойките, които трябвало да бъдат принесени в жертва на Минотавъра - чудовището от Лабиринта в Кносос/Крит, което изисквало пак и пак в жертвоприношение най-знатните и красиви атински чеда. 
На раздяла цар Егей прегърнал сина си с пришепната молба :"Ако бог Посейдон е милостив към кораба ти, отплаващ сега траурно с черни платна и невинни, обречени жертви... Ако боговете изберат теб, сине мой, за победител в битката със звяра, заклевам те, смени на връщане черните платна с бели. Аз ще чакам по залез всеки ден да видя от скалата Суинион и Посейдоновия храм твоето завръщане..."
Но Тезей забравил да смени черните платна, връщайки се. Да, той победил чудовището, а критската принцеса Ариадна победила собственото му сърце на герой. Врекли се един в друг и обичта им направила лунна пътека в Посейдоновото море. А далеч от тях, залез след залез след залез, цар Егей се вглеждал в пурпура на хоризонта, питайки ветровете, какъв цвят платна ще довеят до търсещите му очи. Tезей отпътувал обратно с Ариадна към родната Атина, но самият бог Дионисий се явил и я отнесъл със себе си за своя невеста. 



Героят-победител на Минотавъра останал сам на палубата. Победата му изведнъж изглеждала незначителна. Боговете са ревниви към щастието на смъртните и лесно го присвояват. Знаеш. Нали? И така победителят Тезей се връщал в родната Атина със сломеното сърце на победен. 
Да, боговете ни карат на заплатим скъпо за победите си. Знаеш и това, нали? Често цената е най-скъпото ни. 

Тогава, там, в залеза, от скалата Суинион, застанал до колоните и взиращ се, цар Егей съгледал връщащия се кораб, но вместо с искрящи, леки и бели платна, той бавно приближавал с тежките черни. В скръбта по изгубената любов, Тезей забравил да смени платната. За цар Егей това означавало само едно: синът му е мъртъв и на кораба е трупът му. Направил тиха крачка към ръба на скалата. После още една. И още една. Потъващото във водите ранено слънце обагряло - от хоризонта до хоризонт - целия свят с кръвта си. Залязвало, заедно с последната искрица у Егей. Той направил още една стъпка ... и се понесъл надолу, без стон, към рубинените води... Поданиците му нарекли на него същото това море, поело със залезните си вълни мъртвото му тяло - и до днес ЕГЕЙСКО море започва от скалата Сунион и сменя цветовете си между хоризонти и хилядолетия, а ветровете му разказват. 



Тезей, погрешно сметнат за мъртъв, пристигнал в родната Атина. Навреме, за да оплаче смъртта на баща си. Но - вгледан от високото в потъмняващите гранатови води - аз си мислех, че Цар Егей може би е видял истината в черните корабни платна. Част от сина му, най-важната част от него - душата му, се връщала всъщност мъртва. Заради отнетата любов, заради подигравката на боговете и заради това, че няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си.



По мраморния олтар на храма днес се търкаля единствено слънцето. 
Гледам надолу от скалата. Помня, как аз самият съм се чувствал ограбен именно в миговете на своите собствени най-големи победи. Как за да надвия чудовищата в живота си, аз самият трябва да се превръщам в такова. Помня, колко пъти (неволно или умишлено, кой знае?!) не смених черните платна с бели. 



Морската вода под мен е вече почти черна, почти само ревящ звук в бездна. Ветровете стават все по-силни: изтръгват мислите ми, запокитват ги в нощта. А аз, в вгледан в Непрогледното, се питам, кого и какво обричах на гибел с черните си платна? Докато страдах за друго. 
И от сцената на амфитеатъра, с ехото и шепота на епохите си повтарях стиха на Еврипид : "... и в трудностите ни няма почивка. В сладостта да живеем, обградени оставаме от приближаващия мрак на смъртта. В смеха си, в наздравиците и в суетата..."




Още по темата:

Полярен мечок спечели наградата People`s Choice Улови мига

Полярен мечок спечели наградата People's Choice

Фотографът любител на дивата природа Нима Сарихани грабна сърцата и гласовете на публиката

Да облечеш кимоно за 15 минути без огледало Улови мига

Да облечеш кимоно за 15 минути без огледало

Изкуството бързо и красиво да се надипли върху тялото традиционната дреха се изучава 5 месеца

Виена посреща 2024-а без фойерверки, но с много музика, танци и шоу Улови мига

Виена посреща 2024-а без фойерверки, но с много музика, танци и шоу

От 2011 г. Албена Данаилова е концертмайстор на Виенската филхармония, но за първи път ще води Новогодишния концерт

Fjällräven Вандортура в Унгария Улови мига

Fjällräven Вандортура в Унгария

Само 5 дни стигат, за да забравиш цивилизацията – няма стени, няма таван. Има небе и звезди.

Пътешествие до сърцето на България Улови мига

Пътешествие до сърцето на България

С луксозния Haval покоряваме Великата стена – Стара планина, и се прехвърляме във вълшебния Тетевенски Балкан

Крилатите сърчица на Бали Улови мига

Крилатите сърчица на Бали

Притча за птицата, която не знаела, че е птица

Пътешествие във времето в Пулия Улови мига

Пътешествие във времето в Пулия

За пет дни се пренасяте в миналото, за да се срещнете с древната душа на Италия

Анадола от дърво и камък Улови мига

Анадола от дърво и камък

В Мала Азия все още можеш да чуеш ехото от отдавна изчезнали цивилизации

От 40 до 500 долара награда за снимка на фолклорна тематика дава Wikimedia Commons Улови мига

От 40 до 500 долара награда за снимка на фолклорна тематика дава Wikimedia Commons

Можете да изпращате изображения за фотоконкурса до края на март

Кладенецът на Тор в Орегон изглежда като портал към подземния свят Улови мига

Кладенецът на Тор в Орегон изглежда като портал към подземния свят

Водните „експлозии“ в кладенеца достигат до 6 метра

Капри - дантела от история, морска пяна и лято Улови мига

Капри - дантела от история, морска пяна и лято

Тук са търсили вдъхновение Дебюси, Малер, Равел, Климт, Уайлд, Айседора Дънкан, Франсис Бейкън, Анна Павлова...

Най-плоската планина в света Улови мига

Най-плоската планина в света

Плато вместо връх - това е тепуи

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата Улови мига

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата

Вгледани в квадратчетата на делника си, изгубен в карираните задачи, пропускаме Живота

Пустинята - другата планета Улови мига

Пустинята - другата планета

Тук си и Малкият принц, и жадуващата любов лисица, и себе си

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика Улови мига

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика

ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102 Улови мига

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102

Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър