Под клепачите на Времето всичко отминало прекосява териториите между спомен и сън. Преди почти хиляда и сто години, през десети век, императорът на светата Римска империя Отон Велики претърпял корабокрушение върху водите на това иначе огледално в своето спокойствие езеро Лаго Маджоре.
Корабът потъвал, императорът отчаяно молел Бог за пощада на живота си и ... в този миг рибари от крайбрежното селце Маканио се притекли с лодките си на помощ. Владетелят бил спасен, приютен и нахранен със свитата си в скромните им къщурки. Всичко това, наред с преживяното избавление в бурята, докоснало императорското сърце до такава степен, че провъзгласил Маканио за град държава.
От този именит ден през 962 година нататък в продължение на 5 века същото това някогашно рибарско селце имало свои собствени монети (златни, сребърни и медни), свой собствен герб и свои васални провинции. Над петстотин години на разцвет, благоденствие и сигурност. И всичко това - заради спонтанния жест на благодарност от един всемогъщ император.
В края на 15-ти век корумпираната римска благородническа фамилия Боромео бива позорно прогонена от владенията си в Милано и Рим и принудително се оттегля в два закупени двореца на брега на Лаго Маджоре. Неизменно постепенно започнали да се разпростират амбициите й за завладяване на още и още от езерното крайбрежие. Било въпрос на време Маканио да стане тяхно владение.
Собствените монети и гербът потънали в многовековно забвение. Понякога странстващи летописци се удивлявали на красивите, криволичещи улички, осеяни с някогашни богаташки къщи. Маканио спял и сънувал времената, когато името му било известно и тачено. Не можел да бъде кретащо селце на рибари, но и нямало как да е суверена, неподвластна сила.
Вековете следвали хода си. Цветовете им прекосявали водните простори на Лаго Маджоре.
После туристите открили това прекрасно кътче. Днес местните хора тук гордо казват: „Всеки, който веднъж е отсядал в Маканио, се връща после много пъти“. Това важи с пълна сила за самия мен - ето ме в седмиците на моя четвърти престой.
Самият император - благодетел Отон също се връщал тук - кулата в която бивал подслонен, се издига и до днес на хълма.
След цели хиляда и сто години.
А сънищата на императора прекосяват нощем пространствата зад моите клепачи.
